Напредналите демокрации в света се обединяват в опит да се противопоставят на международното влияние на Китай
Това е гледка, която рядко може да бъде видяна – как Ху Джинтао, бившият президент на Китайската народна република, беше изведен насилствено от първия ред на конгреса на комунистическата партия в Пекин. Тази гледка беше част от политическия театър, изпращайки послание за пълна безмилостност и пълен контрол от страна на Си Дзинпин, пише в анализ Файненшъл Таймс.
https://www.youtube.com/watch?v=o2dSf7ZBXN8
Верните на Си Дзинпин сега доминират на всички висши позиции в партията.
Кой може да се съмнява, че китайският лидер не възнамерява да управлява до живот и че ще унищожи всеки, който се изпречи на пътя му – независимо дали у дома или в чужбина?
Подобни сцени от Пекин ще подсилят идеята, заявена в новата Стратегия за национална сигурност на администрацията на Джо Байдън, че:
„Китайската народна република представлява най-сериозното геополитическо предизвикателство за Америка.“
Във време, когато Русия води война в Европа, удивително е, че САЩ въпреки това определят Китай като по-голямата заплаха. Американците гледат на Китай като на конкурентна суперсила с глобални амбиции, докато Русия се възприема като западаща, но опасна сила, все по-зависима от Пекин.
В усилията си да спечелят това, което президентът Джо Байдън нарича „надпревара за бъдещето на нашия свят“ с Китай, САЩ все повече търсят международна мрежа от съюзници, която свободно може да се нарече „Глобален запад“.
Подобно на “Глобалния юг”, “Глобалният запад” се определя повече като идеи, отколкото от действителна география. Членовете са богати либерални демокрации със силни връзки със САЩ в областта на сигурността. Наред с традиционните западни съюзници в Европа и Северна Америка стоят индо-тихоокеански държави като Япония и Австралия. Именно страните от Глобалния запад участват пълноценно в санкциите срещу Русия. Те са и държавите, които Вашингтон се надява да се присъединят към САЩ в зараждащата се Студена война с Китай.
Най-голямото предизвикателството с Пекин-Москва е военно и териториално – с Украйна и Тайван на фронтовата линия. Но Глобалният запад също е все по-склонен към риска от икономическа принуда – независимо дали Русия прекъсва енергийните доставки за Европа или търговските санкции на Китай срещу страни, които го ядосват, като Южна Корея или Литва.
Глобалният запад също е все по-загрижен с риска Китай да контролира технологиите на бъдещето – изграждането на това, което високопоставно американско официално лице нарича „ужасяваща автокрация за наблюдение“ със световен обхват.
Признаците, че Глобалният запад се обединява, се увеличават. На последната среща на върха на НАТО Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея бяха поканени да участват за първи път.
Изявлението, публикувано след срещата през юни, беше първият стратегически документ на НАТО, който цитира Китай като заплаха. Европейските военноморски сили все повече се появяват в Индийския и Тихия океан. Подписването на Aukus – пакт за сигурност между Австралия, Обединеното кралство и САЩ – беше друг сигнал.
Що се отнася до икономическото държавно управление, ключовата организационна единица сега е групата Г-7 от водещи индустриални нации. След глобалната финансова криза мнозина предположиха, че Г-7 ще престане да съществува – изместена от Г-20, която включва Китай, Русия и няколко страни от Глобалния юг. Но сега геополитическите съперничества отново се засилват, Г-7 се завръща. Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Байдън, наскоро нарече групата „управителния комитет на свободния свят“.
Първоначалната Г-7, създаден през 70-те години, включва само една азиатска нация – Япония. Официално или неофициално, индо-тихоокеанските членове на Глобалния запад също ще бъдат ключови партньори в обновената Г-7.
В рамките на Глобалния запад все повече се говори за необходимостта от намаляване на уязвимостта към икономическата принуда от страна на Китай, чрез изграждане на вериги за доставки и търговски отношения предимно с приятелски, демократични държави. Джанет Йелън, министърът на финансите на САЩ, нарича това „friendshoring“ – термин, който беше подкрепен от Кристия Фрийланд, вицепремиер на Канада, в скорошна реч.
Има и опит да се отблъсне разширяващото се глобално присъствие на Китай в областта на инфраструктурата и технологиите. На срещата си на върха през юни Г-7 стартира фонд от 600 милиарда долара за мобилизиране на инвестиции в глобалната инфраструктура. Но рискува да закъснее с десетилетие и да не достигнат милиарди долари. Китайската инициатива „Един пояс, един път“ стартира през 2013 г. и може би вече е похарчила 4 трилиона долара за глобални инфраструктурни проекти.
Има и проблеми с представянето. Страните от Глобалния запад твърдят, че се обединяват, за да защитават универсалните ценности, стоящи в основата на либералния световен ред. Но вместо това Китай и Русия представят Глобалния запад като опит за възстановяване на йерархия с корените си в империализма и превъзходството на бялата раса. Проучванията на общественото мнение в Глобалния юг показват, че тези руско-китайски аргументи често намират възприемчива публика.
Дори в рамките на Глобалния запад съществува опасност едностранните американски действия да отблъскват някои партньори. Неотдавнашните свирепи ограничения на САЩ върху износа на технологии за Китай ще усложнят изключително много бизнеса за някои от най-големите технологични фирми в Южна Корея, Япония и Европа. Олаф Шолц, канцлерът на Германия, току-що твърдо повтори вярата си в глобализацията – изказване, което се стори като упрек към САЩ.
Ако искат да запазят заедно този нов съюз, САЩ ще трябва да убедят своите партньори, че най-мрачните страхове за Русия и Китай са оправдани. Сцените от този уикенд от Пекин със сигурност помагат да се направи това.
