- За САЩ Китай е опасно, но далечно предизвикателство. За Япония Китай е съседната екзистенциална опасност
- Вашингтон понякога само символично подкрепя Тайван. Токио предпочита възпиране без провокация, САЩ периодично практикуват точно обратното – провокация без възпиране
Ако Китай нападне Тайван, няма да се изправи само срещу враждебна суперсила като САЩ. Вероятно ще трябва да се изправи и срещу своя дългогодишен регионален съперник Япония, прогнозира в Блумбърг Хал Брандс, американски изследовател на външната политика на САЩ и съавтор на книгата “Danger Zone: The Coming Conflict with China”.
От векове Япония и Китай се борят за хегемония в Източна Азия. На моменти те взаимно са се застрашавали. Днес заплахата от китайска агресия предизвиква тиха революция в японското държавно управление и тласка държавата да се подготви за битка.
За САЩ Китай е опасно, но далечно предизвикателство. За Япония Китай е съседната екзистенциална опасност. Години преди американските лидери да провъзгласят завръщането на съперничеството между великите сили, японски официални лица предупреждават, че Пекин не замисля нищо добро. Тъй като възможностите на Китай стават все по-страшни и поведението му в Тайванския проток по-заплашително, опасенията на Токио стават все по-остри.
„Украйна днес може да бъде Източна Азия утре“, предупреди японският премиер Фумио Кишида през юни.
През същия месец около 90% от японската общественост вярва, че страната трябва да се подготви за китайска инвазия в Тайван.
В Токио, както и във Вашингтон, мненията се различават по отношение на това кога рискът от война ще бъде най-голям и дори дали Си Дзинпин би рискувал всичко във военен хазарт с високи залози. Японците тълкуват скорошните кадрови реформи на Си Дзинпин като създаване на “военен съвет”. Обратната теза е, че на Народната освободителна армия на Китай й трябват още много години, за да може да нахлуе в Тайван – например да има достатъчно десантни кораби-амфибии.
Сред японците се води и дебат, че страната трябва да се подготви за проблеми, тъй като ако Китай превземе Тайван със сила, това би било катастрофално за Япония.
Ако Тайван падне, островите в далечния югозападен край на японския архипелаг може да станат незащитими. Китай може да ограничи жизненоважните търговски пътища на Япония, да увеличи натиска около спорните острови Сенкаку и да предприеме и други стъпки на принуда към своя исторически съперник.
По тази причина правителството на Токио заяви – възможно най-категорично, предвид неприязънта на Япония към използването на сила след 1945 г. – че няма да стои безучастно. Япония укрепва своите способности за възпиране и отбрана.
Япония планира почти да удвои разходите за отбрана до 2027 г. Тя превръща някои от югозападните острови в точки, осеяни с противокорабни ракети и противовъздушна отбрана. Има планове да използва и своя подводен флот. Придвижва да придобие американски крилати ракети Tomahawk и други, подходящи за „контраудар“, които биха могли да се насочат към континенталната част на Китай.
Някои от тези ходове са публично оправдани като мерки за справяне с много реалната заплаха от Северна Корея. Японски официални лица в лични разговори споделят, че всяка криза с Пхенян засилва техния аргумент за придобиване на оръжия, които могат да притъпят агресията на Пекин.
Междувременно сътрудничеството със САЩ се задълбочава, като американските и японските сили засилват съвместното обучение – включително широкомащабни учения край няколко южни острова този месец – и подготвят съвместни оперативни планове в случай, че избухне конфликт около Тайван.
Тези мерки са част от по-голяма промяна, при която Токио се превръща в стълб на индо-тихоокеанската сигурност.
Япония оформя партньорства в областта на сигурността със страни от Австралия до Индия, за реакция срещу китайската експанзия.
Разбира се, това е половинчата революция. Удвояването на разходите за отбрана би довело военните разходи на Япония до едва 2% от БВП. Конституцията на страната все още налага сериозни ограничения на външната и отбранителната политика. Но общата тенденция е ясна и най-вероятно трайна.
Това е добра новина за Вашингтон. Достъпът до японските бази и участието на японски сили биха направили шансовете във война за Тайван много по-благоприятни за САЩ. Един съюз, който започна като еднопосочна гаранция за сигурност след Втората световна война, постепенно се развива в по-автентично партньорство.
Японски и американски дипломати се притесняват, че Вашингтон понякога само символично подкрепя Тайван – например посещението на Пелоси или призивите за признаване на този остров като независима държава, вместо да предприеме конкретни действия за укрепване на защитата му. Токио предпочита възпиране без провокация, САЩ периодично практикуват точно обратното – провокация без възпиране.
