Иран се готви да предаде на Кремъл плановете за най-ефективното си оръжие срещу Запада: нелегална финансова мрежа, на която разчита, за да избегне санкциите, сочи разследване на Политико.
От години Ислямската република осуетява усилията на Америка да я изолира, като изгражда паралелна вселена от подставени компании и чуждестранни банки – включително големи финансови институции, базирани в Европа и САЩ – които иранските компании използват, за да избегнат международния контрол.
Тъй като Русия е изправена пред все по-голяма международна изолация заради войната в Украйна, Иран, който вече предоставя на Москва оръжия, е предложил да сподели своя опит в изкуството на избягване на санкции, споделят западни дипломати пред Политико. Поредица от скорошни срещи между високопоставени руски и ирански служители, включително шефа на иранската централна банка Али Салехабади и заместник-министъра на икономиката Али Фекри, включваха полагане на основите за това сътрудничество, твърдят дипломатите.
Ако Москва успее да копира иранската система, тя може да се надява да притъпи въздействието на много от санкциите, пред които е изправена, особено в нейния нефтен и газов сектор, който формира гръбнака на нейната икономика. Такава система ще даде на руския президент Владимир Путин много повече гъвкавост – и време – да продължи да води войната си срещу Украйна, като поддържа приходите от петрол.
„Всеки, който се интересува от промяна на руското светоусещане, трябва да разбере, че парализирането на руско-иранските финансови взаимоотношения е от съществено значение“, смята западен експерт.
Дипломатите, които споделят пред Политико техниките за избягване на санкциите, също отбелязват, че западни банки, като германските Commerzbank и Deutsche Bank, както и Citigroup в САЩ, са изиграли роля в подпомагането на Иран да продължи да трупа приходи от износ чрез нелегални транзакции, пише Политико. Рискът е, че същите западни банки – съзнателно или несъзнателно – могат да бъдат привлечени от същия стил на търговия с Русия.
Каспийски другари
През лятото Техеран и Москва проведоха разговори за използването на Иран като задна врата за руския петрол, след като Техеран и световните сили се върнат към ядрена сделка, съгласно която Ислямската република ще ограничи атомната си програма в замяна на облекчаване на санкциите. Но на фона на бруталните репресии на иранския режим срещу протестиращите през последните седмици и нарастващия скептицизъм относно подновяването на споразумението от Вашингтон, вероятността за пробив избледнява.
Отношенията между Русия и Иран, които си сътрудничиха в Сирия, за да подкрепят режима на Башар Асад в гражданската война в тази страна, обаче се засилиха на други фронтове. Иран се превърна в основен доставчик на дроновете „камикадзе“, които Русия използва в Украйна. Междувременно Техеран поиска помощ от Кремъл за напредъка на ядрената си програма, съобщи Си Ен Ен миналата седмица, позовавайки се на американско разузнаване.
Иран има десетилетия опит в намирането на начини да избегне американските санкции, но направи особен напредък от 2018 г., след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли от ядрената сделка и наложи отново ограниченията. Тръмп твърдеше, че споразумението с Иран е недостатъчно, за да попречи на Техеран да създаде бомба. Европейските държави, водени от Германия и Франция, се противопоставиха на решението на САЩ, но бяха безсилни да го спрат.
Дори преди хода на Тръмп обаче европейските банки и компании не бяха склонни да се ангажират отново с Иран, тъй като много санкции на САЩ останаха в сила и повечето фирми оцениха риска като твърде висок.
Иран намери изход от ситуацията като влезе в нелегалност.
Политико преглежда скорошни данни за транзакции между ирански клирингови къщи и регистрирани в чужбина подставени компании, контролирани от режима. Предполага се, че обемът на транзакциите, заобикалящи санкциите е най-малко за десетки милиарди долари годишно. Данните, потвърдени от западни служители, подчертават степента, в която Иран успява да заобиколи т. нар. „кампания за максимален натиск“, започната от Вашингтон през 2018 г.
„Това обяснява как Иран спечели кампанията за максимален натиск“, отбелязва западен експерт.
Това може също да обясни защо Иран, въпреки значителните отстъпки от страна на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, се противопостави на повторното влизане в ядрената сделка. Преговорите стигнаха до задънена улица дори преди неотдавнашната екскалация на протестите в Иран.
Докато американските санкции нанесоха удар върху икономическото производство на Иран, сенчестата финансова мрежа на Техеран гарантира, че икономиката продължава да работи, ако не на пълни обороти, то с темпове, които я карат да се движи, като същевременно осигурява привилегиите на елита. Въпреки че инфлацията и безработицата в Иран са високи – фактори, които допринесоха за вълненията – икономиката наскоро показа признаци на живот, като нарасна с повече от 4 процента само през последната фискална година, сочат данни на Световната банка.
Въпреки че износът на петрол от Иран е намалял приблизително наполовина под санкциите до около 1 милион барела на ден, той успя да поддържа стабилна търговия в други области, като нефтохимия и метали. С около 100 милиарда долара миналата година външната търговия на Иран достигна най-високото си ниво, откакто САЩ възобнови санкциите. Въпреки спада в обемите на петрола, страната наскоро се възползва от покачващите се цени, като приходите от износ през миналата година се удвоиха до около 19 милиарда долара. Това, което движи възстановяването на петрола на Иран, според Световната банка, е „непрекият износ за Китай“.
Иранският петрол е привлекателен за Китай, главно защото е сравнително евтин. Незаконният характер на санкционирания ирански суров петрол означава, че той се продава с голяма отстъпка от пазарните цени.
Финансови подставени лица
Точно тук се намесва тайната мрежа от подставени компании на Иран.
Самият петрол е сравнително лесен за доставка като се използват прехвърляния от кораб на кораб в открити води и след това се смесва в чужди пристанища с друг суров петрол, за да се прикрие произходът му. По-голямата трудност за Иран е да получи плащане за продажбите, без да задейства червени знамена в международната финансова система, която от регулаторна гледна точка е доминирана от Съединените щати. Вместо петролът да се продава директно на крайния купувач, той се продава чрез подставени компании, често на други подставени компании.
Миналата седмица САЩ санкционираха членовете на група за контрабанда на петрол, подкрепяна от Иран, която Вашингтон обвини в насочване на пари към Хизбула, действаща с подкрепата на Техеран.
„Лицата, управляващи тази незаконна мрежа, използват мрежа от фиктивни компании и измамнически тактики, включително фалшифициране на документи, за да прикрият произхода на иранския петрол, да го продадат на международния пазар и да избегнат санкциите“, заяви служител в Министерството на финансите на САЩ.
Финансиране на тероризма обаче е само една от безбройните ползи, които Иран извлича от своята нелегална финансова система. Най-голямото предимство е, че дава на разрушената икономика на страната достъп до чуждестранна валута, без нито един долар да влезе в собствената банкова система на Иран. Въпреки че повечето от средствата, генерирани чрез мрежата, остават в чужбина, местните компании могат да използват приходите, които генерират там, като обезпечение у дома.
Скритата финансова система на Иран е изградена върху това, което е известно в страната като „къщи за обмен на пари“. Организациите, които наброяват десетки, са базирани в Иран в клирингови къщи, които управляват мрежа от подставени компании в чужбина, обикновено регистрирани в Китай, ОАЕ и Турция. Къщите са под строгото наблюдение на режима.
Ако иранска фирма трябва да извърши чуждестранна сделка, забранена от санкциите, нейната местна банка може да се обърне към една от къщите, за да филтрира плащането през лабиринт от подставени компании, което прави изключително трудно проследяването на истинския произход, казват западни дипломати.
Санкционна димна завеса
По-малко известен аспект на тази нелегална търговия е централната роля на големите западни банки. Много от транзакциите, които включват всичко – от петрол до скрап, са в евро или долари. Това означава, че сетълментът, последната стъпка в транзакцията, изисква участието на европейска или американска банка, в зависимост от валутата.
Според данните на иранската борса, разгледани от Политико, големи банки в ЕС, като германските Commerzbank и Deutsche Bank, както и американски банки, включително Citigroup, са били използвани от Иран за уреждане на тези транзакции. Съгласно правилата за санкции на САЩ, местните банки и чуждестранните банки, които имат дейност в САЩ, имат забрана да извършват почти всички финансови сделки с Иран.
Дипломати заявяват пред Политико, че данните от обмена показват, че незаконните приходи от ирански износ са източвани през международната банкова система, но няма доказателства, че банките са знаели, че тези транзакции са част от схемата на Техеран за поддържане на потока от петролни приходи. Ако прикритите компании в транзакциите, не са били конкретно посочени от правителството на САЩ, банките често не успяват да открият подозрителната дейност.
Въпреки че банките имат строги изисквания за надлежна проверка, за да проследят произхода на средствата, иранците са станали майстори в укриването откъде идват парите. Нищо в данните не разкрива връзка с Иран. Въпросните транзакции често включват компании и банки, базирани в Китай, Турция, ОАЕ, Сингапур и Индия, и варират на стойност от няколко хиляди долара до милиони.
Лъвският дял от транзакциите минава през Обединените арабски емирства. Близостта на ОАЕ до Иран и леката регулаторна среда ги правят привлекателно място за извършване на бизнес от Техеран. Същите тези данни поставиха страната и в полезрението на европейските служители. В следващите дни се очаква Европейската комисия да постави ОАЕ в списъка си с „високорискови“ държави по отношение на прането на пари и финансирането на тероризма.
Една от компаниите, които се появяват често в регистрите на транзакциите, е регистрираната в Хонконг Hua Gong HK Trading Ltd. Тя е основана през октомври 2018 г., малко след като САЩ започнаха да въвеждат отново санкции срещу Иран. Западни дипломати смятат, че фирмата е параван, управлявана от Tahayyori Guarantee Society, една от най-големите борсови къщи в Иран.
Транзакциите на Hua Gong през последната година, прегледани от Политико, са преминали през Deutsche Bank и Citibank и през китайски банки. Получателите на средствата са фирми в Хонконг, Италия и Сингапур.
От Политико не са успели да се свържат с Хуа Гонг за коментар.
От медията се свързват обаче със западните банки, но те са отказали да коментират дали са знаели, че ирански субекти стоят зад транзакциите.
„Commerzbank AG приема сериозно своите задължения и отговорности съгласно прилганите закони и разпоредби за санкции“, се казва в изявление на базирания във Франкфурт банка.
„Банката е въвела мерки в съответствие със стандартите, за да гарантира, че нейните дейности се извършват в съответствие с прилаганите санкции, включително тези на ООН, ЕС, САЩ и Обединеното кралство.“
От Deutsche Bank са отговорили, че са приели политика преди 15 години на отхвърляне на „всякакъв бизнес с Иран“. Говорител заявява, че банката също така прилага „строг контрол в световен мащаб за предотвратяване и откриване на избягване на санкции, където е възможно“.
Говорител на Citigroup отговаря, че базираната в Ню Йорк банка „приема много сериозно финансовите престъпления, като внимателно следи и се придържа към насоките от съответните правителства и други проверени източници, за да помогне за защитата на международната финансова система от злоупотреби от нелегитимни подставени компании или други незаконни участници .”
Трудно за изпълнение
Ръководители, близки до банките, споделят в лични разговори, че е лесно да се оформят такива политики, но е трудно да се изпълнят. Банките са инвестирали милиарди в сложни компютърни системи за изкореняване на съмнителни транзакции и са наели армии от специалисти по финансови престъпления. И въпреки всичко иранците често са една крачка пред тях.
„Трудно е да разберем кога сме излъгани“, признава изпълнителен директор на една от банките.
Не е ясно до каква степен конкретните транзакции, разгледани от Политико, може да са нарушили американските санкции.
Говорител на Министерството на финансите на САЩ не коментира конкретните банки, цитирани от Политико, но каза, че имат дълъг опит в следенето отблизо на спазването на американските санкции срещу Иран и Русия и ще продължат да го прави, включително когато става въпрос за финансови институции.
Нарушаването на санкциите на САЩ е струвало изключително скъпо на европейските банки в миналото. През 2014 г. например френската BNP беше глобена с 8,9 милиарда долара за нарушаване на американските санкции срещу Иран и други страни.
ЕС отмени повечето финансови санкции срещу Иран като част от ядреното споразумение от 2015 г., което европейските сили продължават да спазват. Въпреки това в по-голямата си част европейските банки се отдръпнаха от страх, че се излагат на санкции от страна на САЩ.
Националните регулатори в Европа са отговорни за надзора на своите банки, а Европейската централна банка, като управител на общата валута, контролира транзакциите в евро, които преминават през нейната система за сетълмент, известна като TARGET2.
Критиците обвиняват централната банка, че си затваря очите за злоупотреби със своята система за сетълмент. Запитан от Политико как ЕЦБ е контролирала мрежата си за сетълмент и дали банката е знаела за незаконна дейност, включваща ирански подставени компании и банки от еврозоната, говорител заявява:
„ЕЦБ прилага санкциите на ЕС, а не санкциите, наложени от юрисдикции извън ЕС. Що се отнася до санкциите на ЕС, ЕЦБ гарантира, че TARGET2 не извършва сетълмент на транзакции, които попадат под санкциите.“
И все пак, дори ако извършването на финансови транзакции с ирански произход не е нарушение на санкциите на ЕС, европейските разпоредби, насочени към борбата с прането на пари, изискват банките да извършват щателни проверки на самоличността на своите клиенти, стандарт, наречен „опознай своя клиент“. Недостатъците на ЕС в това отношение са очевидни от години. През септември Европейският банков орган, който координира регулирането в сектора, заяви , че длъжностните лица в региона „трябва да направят повече“ за борба с незаконната дейност във финансовата система на Европа.
Докато това се случи, твърдят западни дипломати, Иран ще продължи да използва финансовата инфраструктура на Европа, без да се страхува от разкриване, пример, който Русия се смята длъжна да последва.
„Това не е вратичка в стената“, споделя пред Политико експерт. „Няма стена.“
