Около 20% от Югоизточна Украйна е под руска окупация, включително Крим и части от Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Путин представи това като възстановяване на “изконната руската територия”. Москва се надяваше и на икономическа печалба, но реалността показва друго – икономически провал за Русия в окупираните украински земи, пишат в свой анализ във Форийн афеърс Андрю Косенко и Питър Либерман – “Скъпото завоевание на Русия в Украйна. Когато експанзията носи малко печалби”.
Ако Русия извлече икономическа изгода от окупацията на Украйна, войната може да бъде запомнена като стратегически успех, макар и кръвожаден. Ако Русия пострада икономически, инвазията ще се разглежда като самоунищожителна, варварска грешка.
Резултатът също така ще повлияе на апетитите на други потенциални агресори за териториална експанзия и империализъм, които остават предимно латентни след края на Втората световна война. Икономическият потенциал или липсата на такъв в завладените от Путин територии може да повлияе на оценките на севернокорейския лидер Ким Чен Ун за богатството, което страната му би могла да усвои чрез завладяването на Южна Корея, апетита на китайския президент Си Дзинпин да завземе Тайван и неговата технологично напреднала полупроводникова индустрия или дори начина на мислене зад спекулациите на американския президент Доналд Тръмп за завземане на Канада, Гренландия и Панамския канал, посочват Косенко и Либерман.
Окупираните райони са масово обезлюдяване. Има огромни човешки жертви. Населението там общо е намаляло с 56%. През 2014 г. е било 11,4 милиона души, а сега е около 5 милиона. В някои региони намалението достига до 90%. Останалите да живеят в окупираните земи са предимно възрастни, по-малко образовани и с повече здравословни проблеми хора.
През 2014 г. Русия окупира и анексира украинския регион Крим и подкрепи сепаратистките сили да превземат части от регионите Донецк и Луганск. Нейната инвазия в началото на 2022 г. не успя да свали правителството в Киев, но руската армия разшири контрола си до 60 процента от Донецка област, почти цялата Луганска област и – завършвайки руския пръстен около Азовско море – голяма част от Херсонска и Запорожка област. Въпреки че Крим е единственият от тези региони, който Русия контролира изцяло, тя обяви официалното си анексиране на всички тях.
Но обезлюдяването поставя сериозни ограничения върху потенциалните икономически ползи на Русия от тези завоевания. През 2014 г. украинците започнаха да бягат от Крим и особено от Донецката и Луганската „народни републики“, които Русия създаде в Източна Украйна, за да избягат от беззаконието и битките и защото предпочитаха украинското пред руското управление. Интензитетът на бойните действия през 2022 г. поднови този поток от хора от Донецк и Луганск към части от Украйна, които останаха свободни, и към други европейски страни, и ускори масовото напускане от Херсон и Запорожие.
Опустошението от десетгодишния конфликт (от 2014 г. насам) е безпрецедентно. Градове като Мариупол и Бахмут са сринати до основи.
Град Мариупол, където преди живееха повече от 500 000 души, е сринат до основи – над 90 процента от сградите му са унищожени. В други градове, като Бахмут, където са живели около 70 000 души, или Вовчанск, със 17 000 души – всичко е унищожено. Няма останали непокътнати структури и със сигурност няма хора.
Железопътни връзки, складове и производствени мощности са изгорени, което парализира икономическата активност.
Недостигът на работна ръка създава тежки икономически затруднения навсякъде с изключение на Крим. Русия ще трябва да колонизира региона, но това ще изисква отстраняване на настоящите жители или внасяне на работници от други части на Русия.
Икономическите последици за окупираните територии са зловещи. Наблюдава се драстичен спад в икономическото производство. Масово се затварят предприятия. Има огромни разрушения на инфраструктурата и индустриите. Необходими са значителни инвестиции за възстановяване.
- Донецк и Луганск губят 70% от икономическия си капацитет след 2014 г., с 75% спад в добива на въглища.
- Херсон и Запорожие имат 99% зависимост от руски федерални субсидии – местната икономика е фактически мъртва.
- Крим, въпреки масивните руски инвестиции (над 10 млрд. долара), регистрира 16% спад в БВП и крах на туризма.
Русия се опитва да експлоатира украинските природни богатства, но с ограничен успех:
- Въглищата в Донецк са добивът едва 2.9 млн. тона за 2022 г. (срещу 37.8 млн. тона през 2013 г.).
- Литиевите находища остават предимно под украински контрол.
- Селското стопанство в Херсон дава само 1% от руския аграрен износ, въпреки контрола върху черноземите.
Войната в Украйна на Русия коства огромни военни разходи – около 200 милиарда долара (41% от бюджета), като седмичните харчения надхвърлят годишните бюджети на 80% от руските региони. Окупацията изисква колосални субсидии: 90% от бюджетите на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие се покриват от Москва.
През 2023 г. руските власти представиха програма за развитие от 11 милиарда долара за окупираните региони, но тези средства вероятно ще бъдат използвани поне отчасти за военни цели, като например отбранителни укрепления, а подобни програми са обикновено корупционни схеми. Също така не е ясно дали Русия наистина възнамерява да възстанови тези опустошени територии.
Също така загубата на човешки капитал е голяма – между 500 000 и 1 300 000 руснаци са напуснали страната. Москва търпи сериозни щети от международните санкции. Спаднал е износът на енергийни ресурси. Загубите от петролен и газов износ надвишават 136 милиарда долара приходи. Страната изпитва финансови затруднения. Газпром регистрира загуба за първи път от 1999 г. Има висока инфлация и обезценяване на рублата.
Въпреки пропагандата за „историческо възстановяване“ на “изконните руски земи”, икономическите реалности разкриват мрачна картина – окупацията се превръща в финансово бреме за Москва, а не в печалба. Окупираните територии не носят икономически дивиденти за Русия, а са финансови “черни дупки”. Вместо да извлече ресурси, Москва трябва да субсидира разрухата, която е създала, и то докато санкциите и войната изтощават нейната икономика.
Засега Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие едва кретат. Като индикация за икономическото опустошение и парализа, причинени от войната, руските федерални субсидии формираха удивителните 90 процента от бюджетите на четирите региона през 2023 г. За частта от Херсонска област под руски контрол тази цифра е 99 процента, което предполага, че независимата икономическа дейност на практика е спряла напълно. Трудно е да си представим, дори след прекратяване на огъня, че Русия може да съживи окупираната Югоизточна Украйна и да промени тази ужасна ситуация.
Завладяването на украински територии се оказва икономически неизгодно за Русия, а разходите значително надвишават потенциалните ползи. Това може да послужи като предупреждение за други потенциални агресори – териториалната експанзия в съвременния свят носи повече загуби, отколкото печалби.
