Обръщайки се към Бундестага, Олаф Шолц отправи подмолна подигравка към страна партньор, която остана неназована, но беше достатъчно лесна за идентифициране, пише в критичен анализ немският журналист Андреас Клут в Блумбър. Германският канцлер обяви, че ще разреши в Украйна да бъдат изпратени бойни танкове, произведени в страна му. Тази стъпка беше след месеци на натиск от съюзниците в НАТО – и в частност от Полша.
„Hic Rhodus, hic salta“, каза Шолц с една от запазените си „смърфски усмивки“.
Фразата идва от латинската версия на една басня на Езоп. В тази история спортист се завръща у дома и се хвали с подвизите си, като твърди, че докато е бил в Родос, той е скочил по-далеч, отколкото всеки жив човек някога е имал или е могъл.
„Добре“, предизвиква го един скептик, „ако това е вярно, тогава: „Ето Родос, скочи тук“.“
Предполагаемата аудитория на Шолц, разбира се, беше във Варшава. Полското правителство само седмица по-рано заяви, че ще даде на Украйна част от собствените си германски танкове Leopard 2, дори ако Берлин откаже да одобри доставката.
Тази маневра беше част от по-общ разказ на полската кампания. В навечерието на парламентарните избори тази есен популисткото правителство във Варшава иска да звучи еднакво антигерманско и антируско. Като част от своите тиради срещу Берлин, например, Варшава изисква 1,3 трилиона евро репарации за Втората световна война. А като част от съпротивата си срещу Кремъл, се превърна в един от най-твърдите поддръжници на Киев в света.
Добре тогава, намекна Шолц в Бундестага: Ако вие, поляците, се забавлявате толкова много, представяйки се за лидерите на Запада в борбата срещу Кремъл, тогава скочете тук, скочете сега. Изпратете вашите собствени танкове Leopard 2, след това изпратете още повече оръжия. И ни покажете как да прекратим тази война.
Като оставим настрана езоповите лафове, тези дни има истински дебат за това къде да се разположи политическият център на тежестта на Европейския съюз. Изглежда, че се е изместил на изток през последната година. В относително отношение влиянието е по-малко в това, което бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд запомнящо нарече „Стара Европа“, и повече в „Нова Европа“, която се присъедини към ЕС и НАТО след Студената война.
Но това може да доведе до две заключения.
Едното е, че Полша и нейните съседи в Балтийско море водят битката на континента срещу Путин.
Другото е, че те се учат да ръководят блока като цяло.
Няма съмнение, че през изминалата година „Нова Европа“ се оказа права в ястребовата си позиция спрямо Москва и спечели похвала за това от Брюксел до Вашингтон. Нещо повече, точно както Естония, Латвия, Литва, Полша и други в региона се оказаха прави за Путин, Германия и Франция се оказаха катастрофално в грешка.
Години наред Берлин и Париж – които се смятаха за френско-германски „тандем“, който тласка ЕС напред – галеха Путин и отричаха заплахата от неговия империалистически светоглед. Германия дори построи не един, а два тръбопровода за пренос на природен газ директно от Русия до Германия, заобикаляйки газовите връзки не само на Украйна, но и на Полша.
Това приятелство предизвика исторически кошмари в Полша и балтийските страни. Те страдат от германо-руски сделки за тяхна сметка поне откакто Хоенцолерни, Хабсбурги и Романови си поделиха Полско-Литовската общност през 18 век. Тяхната най-лоша травма е пактът Молотов-Рибентроп от 1939 г., в който нацистка Германия и Съветският съюз разделят Полша и балтийските страни помежду си.
Когато тези държави по-късно се присъединяват към ЕС и НАТО, това е до голяма степен, за да се измъкнат от Москва. По време на двете десетилетия на управление на Путин те прогресивно засилиха предупрежденията си. Но Брюксел, Берлин, Париж и други столици ги пренебрегнаха – с „пренебрежителна арогантност“, припомня Тоомас Хендрик Илвес, бивш президент на Естония.
Тези дни Талин, Рига, Вилнюс и Варшава водят целия ЕС и трансатлантическия Запад. По отношение на икономическия размер Естония е най-големият поддръжник на Украйна в света, следвана от Латвия, Полша и Литва. Германия е на 14-то място, Франция – на 21-во.
Но тава обаче не се превръща точно в друг вид влияние. Вече няма „източен“ блок, който те биха могли да ръководят в рамките на ЕС, както имаше, когато „Вишеградската четворка“ – Полша, Унгария, Словакия и Чехия – обедини влиянието си в Брюксел. Сега всички са тръгнали по различни пътища. Чехите току-що избраха Петър Павел, бивш генерал от НАТО, за свой нов президент. Той ще помогне за сплотяването на Запада срещу Москва. Но унгарският премиер Виктор Орбан остава активен поддръжник на Путин, а и хърватският президент Зоран Миланович е склонен да се отклони в тази посока.
Нещо повече, Варшава, подобно на Будапеща, изразходва голяма част от политическата си енергия, нападайки Брюксел и ЕС, като същевременно подкопава върховенството на закона и други демократични институции у дома. ЕС на свой ред наложи санкции на Полша и Унгария и задържа общо 138 милиарда евро финансиране за тях. Това боли, защото Полша остава най-големият нетен получател на пари от ЕС, следвана от Гърция и Унгария. Междувременно Германия и Франция все още са най-големите нетни донори.
Никое правителство или държава не може да претендира, че ръководи конфедерация, когато едновременно с това подкопава общите ценности на лигата, „издоява“ финансите й и възпрепятства нейното управление, пише немският анализатор.
Следователно, ако изглежда, че властта в ЕС се е изместила на изток, причините са другаде. Основната е, че всички останали потенциални лидери на практика са се извадили от надпреварата. Британците напуснаха напълно клуба. Италианците смениха Марио Драги, стабилен лидер, с Джорджия Мелони, постфашистка популистка. А що се отнася до този стар френско-германски тандем, френският президент Еманюел Макрон и Шолц едва успяват да монтират „Европейския съюз“, а камо ли да въртят педала.
Това е депресиращата поредица от шегата на Езоп, разказана от Шолц. Истината е, че по-широкият Запад има само един лидер, Съединените щати, докато Европа изобщо няма такъв. Неговите приятели и врагове могат да обърнат подигравката на Шолц и да я насочат към Берлин, Париж, Брюксел и целия ЕС: Hic Rhodus, hic salta.
