Венецуела като предупреждение, Гренландия като тест
Плахата реакция на ЕС на операцията на Доналд Тръмп във Венецуела извади на повърхността най-неудобния въпрос за Брюксел. Ако американският президент е готов да действа без оглед на международното право, докъде може да стигне и по темата „Гренландия“? Европейската комисия опитва да раздели двата случая, но не обяснява как реално би възпряла подобен сценарий.
„Ще ви припомня, че Гренландия е съюзник на САЩ и също е част от НАТО. А това е много-много голяма разлика. Затова ние напълно заставаме зад Гренландия и по никакъв начин не виждаме възможност за сравнение с това, което се случи във Венецуела“, заявява главният говорител на Комисията Паола Пиньо, цитирана от Политико.
Проблемът е, че след този политически сигнал остава празно мястото за конкретни инструменти. На многократни въпроси какво би направил ЕС, отговорът е да се спазва формулата за „суверенитет и териториална цялост“. Без план как да бъдат защитени, отбелязва Политико.
Островът извън ЕС, но с европейски граждани
Гренландия е самоуправляваща се територия и част от Кралство Дания, но не е част от Европейския съюз след като напуска Европейската общност през 1985 г. В същото време жителите ѝ са граждани на ЕС, тъй като Дания е член на блока – детайл, който прави темата едновременно външнополитическа и вътрешноевропейска. Удар по Гренландия би имал пряко измерение върху правата и сигурността на европейски граждани.
На този фон Тръмп отново изостря натиска с аргумента „сигурност“.
„Имаме нужда от Гренландия поради ситуация, свързана с националната сигурност. Тя е изключително стратегическа.“
А когато Брюксел трябва да реагира, дилемата става двойна: как да защити Дания и гренландците без да провокира ответни ходове на Вашингтон по въпроси за търговията или Украйна.
„Достатъчно!“: Копенхаген и Нуук повишават тона
Гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен отхвърли паралелите с Венецуела и подчерта демократичния характер на страната си, но предупреди, че правителството ще „затегне тона си“. В социалните мрежи той написа:
„Достатъчно. Без повече натиск. Без повече намеци. Без повече фантазии за анексиране.“
Датският министър-председател Мете Фредериксен постави въпроса в крайни, екзистенциални рамки за съюзническата система.
„Американският президент трябва да бъде възприеман сериозно, когато казва, че иска Гренландия. Ако САЩ решат да нападнат военно друга страна членка на НАТО, тогава всичко приключва – включително и сигурността, установена след края на Втората световна война.“
Европа „ходи по тънка линия“ и това е дилемата „Гренландия“
Европа се опитва да балансира, но е все по-трудно.
„Ходим по тънка линия. Солидарността с Дания е напълно ясна за всички. А и искаме да задържим САЩ на наша страна, за да се стигне до достойно решение в Украйна“, обяснява източник на Файненшъл Таймс.
Друг служител от ЕС допълва още по-мрачно:
„Вече знаем кои не са ни съюзници. Просто се надяваме да грешим и проблемът да изчезне сам.“
Точно тук е европейската дилема „Гренландия“. Политически ЕС заявява подкрепа, но се въздържа да назове директно Тръмп и избягва ескалация, докато в същото време думите му се тълкуват все по-реалистично като риск, който може да сложи край на НАТО. Заплахата е „екзистенциално“ предизвикателство за Алианса, защото няма прецедент държава членка да нападне друга от 1949 г. насам, припомня Политико.
НАТО: между успокояване и демонстрация на сила
Възможна е все пак една потенциална линия за изход. Това е засилване на колективното присъствие в Арктика, така че да се отговори на аргументите за „сигурност“ без да се легитимира идеята за анексиране. По думите на старши дипломат от НАТО пред Политико „необходимо е творческо мислене, за да се засили присъствието на Алианса около Гренландия и така да бъде отговорено на американските опасения за сигурността“.
Но дори това „творческо мислене“ не решава основния проблем. Ако заплахата идва от самия лидер на ключова държава в НАТО, инструментите за възпиране стават политически, а не само военни. И ЕС изглежда най-уязвим именно там – между принципите и зависимостите, между солидарността и страха от ответни реакции.
