Как художничка, починала в относителна неизвестност, се превръща в един от най-мощните визуални брандове на новото време?
До 80-те години името на мексиканската художничка е малко известно. Правнучката й си спомня, че като дете през 60-те години никой не разпознавал фамилното й име, споделя тя пред Таймс.
Биографията, която запали искрата
„Просто се поразих от виждането на истинската картина, включително Двете Фриди — вероятно единственото съществуващо голямо платно. Осъзнах, че тук има нещо.“
Ерера прекарва години в Мексико, интервюирайки хора, познавали Фрида. Тогавашните й събеседници са се учудвали, че тази „гринга“ иска да пише за нея.
Книгата се разпространява чрез „от уста на уста“ в нюйоркските феминистки среди. После завладява в 25 страни. Ифинансово преобръща живота на авторката си. Тя получава и 100 000 долара за правата на екранизацията.
Диего Ривера, Троцки и феминисткото откритие
Преди биографията на Ерера, Кало е в сянката на своя съпруг — монументалния мексикански художник на Диего Ривера. Двамата са може би най-бурният творчески съюз на ХХ век: многократно разведени и венчани отново, обединени от политически леви убеждения.
Сред любовниците на Фрида е и Лев Троцки. Руският революционерът, потърсил убежище в Мексико и убит там през 1940 г.
Именно тази смела, неподчиняваща се Фрида – неукротима левичарка – се оказва магнитът за феминисткото движение от 70-те и 80-те.
„Особено жените, феминистките, започнаха да се идентифицират с тази мексиканска жена“, спомня си правнучката правнучката й.
Болката, превърната в изкуство, Фрида се превръща в универсален символ.
Биографката Ерера обобщава:
„Централното е нейното изразяване на болка и нуждата да я споделя. Всеки има болка. Тя е и невероятно силна. Много болни хора, депресирани хора, са приели Фрида Кало като талисман.“
Мадона, Салма Хайек и поп иконата
Към феминистките среди скоро се присъединява и поп културата. През 90-те Мадона развива истинска обсесия по художничката. Облича се като нея, а след това започва да колекционира творбите й.
За мексиканската част от турнето Celebration през 2024 г. певицата извежда на сцената Салма Хайек, облечена като Кало.
Самата Хайек е тясно свързана с легендата. През 2003 г. тя става първата мексиканска жена, номинирана за „Оскар“ за най-добра женска роля за изпълнението си в биографичния филм „Фрида“. Той е базиран на книгата на Ерера.
Рекорди на търг и цена на безсмъртието
Наскоро картината El sueño (La cama), известна още като The Dream (The Bed), се продава на търг в Sotheby’s за 41,8 милиона лири. Това е сума, която далеч надминава предишния рекорд за най-скъпо произведение на жена художник (28,8 милиона лири за Jimson Weed/White Flower No 1 на Джорджия О’Кийф от 2014 г.).
Влиянието на Кало обаче отдавна е надхвърлило рамките на аукционните зали и галериите.
Образът й е паралелно достъпен и на тениски от бързата мода на Shein, ароматни свещи за 44 лири, маратонки Vans, стойки за телефон с „FridaMoji“. И, разбира се, брандирана текила.
Изложбата в Tate Modern: изкуство и стоки под един покрив
Tate Modern в Лондон изненадва с мащабна изложба Frida: The Making of an Icon. Тя не само представя изкуството на Кало, но и директно изследва феномена „Фридамания“ и превръщането й в глобален бранд. Сред акценти са The Frame (1938), Diego and Frida (1929), Memory (The Heart) (1937), Survivor (1938) и Girl with a Death Mask (1938).
Изложбата тръгва от темата за самоконструирането на образа. Как Кало проектира идентичност чрез автопортрети и лична визуална символика, от интимното до политическото? Важна линия е и диалогът със сюрреалистичните мотиви: маски, скелети, теми за смъртта и сънуването. Те са разгледани паралелно с творби на други латиноамерикански автори.
Експозицията проследява влиянието на Кало върху жени артисти от 1970-те до днес.
Над 200 обекта, включително бутилките текила и дамските превръзки, са с образа на Фрида Кало. Те са и в изложбата, и в магазина за сувенири.
При ретроспектива изложба на Кало в Tate, през 2005 г., продажбите в магазина достигат 737 000 лири.
Барби и границите на бранда
Куклата Барби Фрида Кало – плод на сътрудничество между Mattel и Frida Kahlo Corporation (FKC), стартирало през 2018 г. – се превръща в може би най-болезнената точка на дебата за комерсиализацията на образа на художничката.
Феновете протестират.
Куклата противоречи на феминистките и левичарски принципи на художничката. Тя е, в края на краищата, любовница на Троцки. Каква кукла Барби?!
Освен това пластмасовата Фрида не е с едновежие.
Правнучката й смята, че баба й е нямало да хареса тази Барби.
Куклата предизвиква и вътрешен раздор. Членове на семейството, участващи в борда на FKC, завеждат дело срещу компанията заради външния вид на куклата. Продажбите в Мексико са забранени след съдебно разпореждане. FKC обаче завежда насрещен иск, а през 2021 г. Върховният съд на Мексико се произнася в нейна полза, позволявайки на Mattel да продава куклите.
Кой притежава Фрида Кало?
FKC е основана през 2004 г. и оттогава е регистрирала десетки търговски марки, включително картини на художничката. Превърнала е Кало в глобален бранд.
Ключовият факт е, че венецуелският бизнесмен Карлос Дорадо притежава 51% от компанията.
Авторските права върху произведенията й са изтекли още през 1975 г. Това е 20 години след смъртта на Фрида, колкото е траела тогава закрилата по мексиканско законодателство. Впоследствие удължено на 100 години, но без обратна сила.
Търговските марки обаче остават активно оръжие. FKC завежда дела срещу търговци в Amazon, изисквайки до 2 милиона долара на нарушение — макар публичните записи да не показват успешен съдебен резултат извън Мексико.
„Това, което намирам за много тъжно в цялата тази история, е, че в края на краищата името Фрида Кало като бранд, като търговска марка, вече не принадлежи нито на семейството – нито на Мексико“, казва правнучката пред Таймс.
Какво би казала самата Фрида?
Биографката Ерера, 85-годишна, реагира на въпроса на Таймс с „озадачен смях“.
„Истинска лудост е. Все още съм много изумена от нейната слава.“
Тя смята, че Фрида вероятно би намерила стоките забавни.
„Щеше да ги нарече с испанската дума cursi, тоест „кичозно“ — и щеше да ги намери „доста банални и глупави, но щеше да я позабавят. Тя е имала огромно чувство за хумор.“
Границите обаче са ясни дори за биографката.
„Може би куклата Барби беше малко прекалено“, казва Ерера.
А за партньорството с Amazon:
„Това е малко отвратително. Тя е много левичарска. Нямаше да одобри превръщането в корпорация и правенето на много пари. Тя не се нуждае от Amazon, за да стане още по-известна.“
Талисман на болката, муза на феминизма, глобален бранд. Фрида Кало е едновременно всичко това. А изложбата в музеи като Tate Modern ни поканва да си зададем въпроса:
Когато лицето на художника е навсякъде, изкуството му вижда ли го някой?
