- През 1938 г. в Мюнхен четири държави наложиха волята си за сметка на друга. А сега Тръмп и Путин искат да решават съдбата на Украйна.
- Путин води “квази-геноцидна война”. Варварските режими ще бъдат варварски, докато не бъдат спрени
- Тръмп заяви, че има океан между САЩ и Русия. Някой трябва да му припомни какво е Междуконтинентална балистична ракета.
- Ванс казва: “Не ме интересува особено какво се случва с Украйна”, но “убийството на един австрийски ерцхерцог доведе милион американски войници в Европа, а фалитът на една австрийска кредитна институция затвори всички банки в Съединените щати.”
- Проблемът е нежеланието на демократичните общества да се изправят пред неприятни реалности особено в полза на хора в “далечна страна”, за които не знаят нищо.
- Пътят към войната през 1939 г. беше павиран с фалшиви “реализми”. Днес пътят към по-широка война се павира от невежеството на американските лидери.
“Чехите”, промърмори Чембърлейн. Той беше запалил пура и беше отдръпнал стола си назад. “Ние направо забравихме за чехите.” — “Мюнхен” от Робърт Харис
В романа на Робърт Харис за 1938 г., лидерите на четири държави – Германия, Италия, Франция, Великобритания – решават съдбата на пета, Чехословакия. “Реализмът” диктува нейното разчленяване.
“Германците ще могат да разрежат страната ни наполовина за един ден”, алармира официално лице от Чехословакия.
“Аз не отговарям за реалностите на географията. … Деветдесет процента от страната ви ще остане непокътната и няма да бъдете нападнати”, отговаря помощникът на британския министър-председател Невил Чембърлейн:.
Миналата седмица в Мюнхен вицепрезидентът Дж. Д. Ванс каза на европейците, че основната заплаха за сигурността, пред която са изправени, е недостатъчната свобода на словото, илюстрирана особено от отказа на други германски политически партии да управляват в коалиция с “Алтернатива за Германия” – партия, близка до фашизма и симпатизираща на потенциалния екзекутор на Украйна, Владимир Путин, пише във Вашингтон пост в своя позиция колумнистът по политика и междунарни отношения Джордж Ф. Уил, който е възпитаник на Оксфорд и Принстън.
Ванс говори два дни след 90-минутния телефонен разговор на президента Доналд Тръмп с Путин. В деня на този разговор министърът на отбраната Пийт Хегсет обяви за “нереалистично” да се надяваме на мирни преговори, чрез които Украйна да си върне териториите отпреди 2014 г. (преди руското завземане на Крим) или да получи членство в НАТО. Може би тези два резултата са недостижими. Но Кая Калас, бившият министър-председател на Естония и ръководител на външната политика на Европейския съюз, остро постави под въпрос реализма на даването на руснаците “всичко, което искат, дори преди преговорите да са започнали”.
Константин Малофеев, “магнат, който ръководи няколко руски доброволчески части, воюващи в Украйна” (според Financial Times), казва за ЕС и Украйна:
“Тяхното мнение вече няма значение. Украйна е просто претекст за голям диалог между две велики страни.”
През 1938 г. в Мюнхен четири държави наложиха волята си за сметка на друга. Тръмп съобщи на Украйна за разговора с Путин, а европейските лидери научиха за него впоследствие.
Путин води това, което ученият от Джонс Хопкинс Хал Брандс нарича (в новата си книга “Евразийският век”) “квази-геноцидна война”. Варварските режими (вижте “‘Бъдете жестоки’: Вътре в руската система за изтезания на украински военнопленници”, Wall Street Journal, 10 февруари) ще бъдат варварски, докато не бъдат спрени. Но реваншистка и експанзионистична Русия притеснява европейците повече, отколкото Доналд Тръмп.
“Вижте”, каза Тръмп на 3 февруари относно Европа, “ние имаме океан помежду ни. Те нямат. За тях е по-важно, отколкото за нас.”
Но океанът беше там и през 1941 г. И някой трябва да обясни на Тръмп акронима “ICBM” (Intercontinental ballistic missile – Междуконтинентална балистична ракета).
Ванс, който е казвал “Не ме интересува особено какво се случва с Украйна”, може някой ден да се заинтересува. Американският стратег Никълъс Спайкман (1893-1943), позовавайки се на европейско събитие, което предизвика Първата световна война през 1914 г., и друго, което ускори икономическата катастрофа през 30-те години, казва:
“Убийството на един австрийски ерцхерцог доведе милион американски войници в Европа, а фалитът на една австрийска кредитна институция затвори всички банки в Съединените щати.”
Часове преди Чембърлейн да подпише Мюнхенското споразумение, един помощник му казва (според Харис), че Хитлер “планира война за завоевание, за да спечели жизнено пространство за германския народ”. Хитлер го е казал. Чембърлейн отвръща:
“Трябва да научите няколко урока по политическа реалност.”
Реалности като нежеланието на демократичните общества да се изправят пред неприятни реалности. Особено в полза на (както Чембърлейн е описал чехите) хора в “далечна страна”, “за които не знаем нищо”. Ние знаем какво мисли Путин за това кои трябва да бъдат руснаци и какво трябва да бъде Русия. Той ни го е казал.
Тръмп казва, че не го интересува “много нищо друго” освен “мир”. “Мир за нашето време“, обяви триумфално Чембърлейн, когато кацна в Лондон от Мюнхен. Мирът продължи 336 дни, до 1 септември 1939 г., първия от 2077-те дни на европейската война.
Пътят към войната през 1939 г. беше павиран с фалшиви “реализми”. Днес пътят към по-широка война се павира от невежеството на американските лидери за историята и от безсмислици от хора, на които се плаща да осмислят нещата.
