- Само в Германия се регистрират средно по три инцидента с дронове на ден над военни обекти.
- Пътническите самолети не са сертифицирани да издържат на сблъсъци с дронове.
- Откриването на бавно движещи се, нисколетящи апарати, които често не са по-големи от птици и невинаги се виждат на радарите, е трудно.
„Не сме във война с Русия, но вече не сме и в мир“
Европа вече не живее в мир, но все още не е и във война. Континентът е попаднал в опасна „сива зона“, в която мистериозни дронове спират полети на най-големите летища, подводни кабели биват увреждани, а саботажи и кибератаки се превръщат в ежедневие. Макар да липсват официални доказателства, европейските лидери все по-често сочат с пръст към един основен заподозрян – Русия, пише в свой анализ Уолстрийт джърнъл.
Тази нова форма на конфликт, наричана хибридна война, позволява на Кремъл да тества границите на търпението на Запада и да дестабилизира европейските общества, без да предизвиква директен военен отговор от НАТО.
„Не сме във война с Русия, но вече не сме и в мир“, заяви наскоро германският канцлер Фридрих Мерц, обобщавайки усещането за несигурност, обхванало континента.
Ескалация на невидимите атаки
Само допреди няколко седмици появата на дронове над летища беше изолиран инцидент. Вече това е върхът на айсберга на мащабна кампания.
Тези действия са част от по-широка стратегия.
Саботажи:
Подозрителни пожари и експлозии по железопътни линии и в търговски обекти в цяла Европа.
Кибератаки:
Британското правителство обвини руското военно разузнаване във внедряване на шпионски софтуер, а други държави отправиха сходни обвинения.
Дезинформационни кампании:
Анализатори от Google Threat Intelligence отчитат след неотдавнашните нахлувания с дронове в Полша ръст на проруски „влиятелни актьори“, насърчаващи наративи с положителен образ на Русия и отслабване на международната подкрепа за Украйна.
Какво е хибридна война?
За Русия и други противници на Запада като Китай, Иран, Северна Корея малките, трудно доказуеми действия носят големи ползи. Затънала във войната в Украйна, Москва трудно би могла да си позволи конвенционален конфликт с НАТО. Вместо това тя използва зловредни дейности в „сивата зона“.
„Нашите противници са изчислили, че могат да се крият зад двусмислието и правдоподобното отрицание, за да нарушават суверенитета, да игнорират законите и да се занимават с дейности като политическа принуда, саботаж и дори убийства, без да предизвикат въоръжен отговор“, обяснява Дейв Питс, бивш високопоставен служител на ЦРУ.
Кремъл системно отрича всякакво участие.
Реакцията на Европа: от мълчание към обвинения
Доскоро европейските политици се въздържаха да назовават директно виновника, но търпението им се изчерпва. След като дронове нарушиха въздушния трафик в Белгия, министърът на отбраната Тео Франкен заяви:
„Това е шпионаж, вероятно извършван от професионални пилоти от името на държави като Русия“.
Германия дори изпрати екипи за противодействие на дронове в Белгия и Дания, за да подпомогне охраната.
Германският министър на отбраната Борис Писториус свърза активността в Белгия с дебатите за използване на замразени руски активи за финансиране на Украйна, по-голямата част от които се държат именно в белгийски финансови институции.
Инциденти в Германия
Самата Германия е една от най-засегнатите страни напоследък. Нейната агенция за безопасност на въздушното движение съобщи, че пилоти и авиодиспечери са докладвали 172 наблюдения на дронове в защитеното въздушно пространство тази година до септември – повече от регистрираните за която и да е пълна година поне от 2019 г. насам. През октомври дронове предизвикаха затварянето на двете най-големи летища в Германия, във Франкфурт и Мюнхен.
Дори този рекорден брой представлява само малка част от общия. Федералната криминална полиция на Германия, еквивалент на ФБР, е регистрирала хиляди инциденти с дронове тази година.
В класифициран доклад, озаглавен „Престъпно оръжие: Дрон“, са документирани неразрешени нахлувания с дронове над военни инсталации, имоти на отбранителната индустрия и критична инфраструктура, включително летища. Сборът се основава на наблюдения от регионалните служби на Федералната криминална полиция и военните.
Според непубликувани данни на германските власти, цитирани от Уолстрийт джърнъл, само в Германия се регистрират средно по три инцидента с дронове на ден над военни обекти, предприятия от отбранителната индустрия и критична инфраструктура. Общият брой за тази година е „ниска четирицифрена бройка“.
Дроновете варират от комерсиални апарати с размерите на играчка до такива, летящи в плътни формации до 15 броя, което според служители по сигурността сочи към държавен актьор.
Докладът на Федералната криминална полиция вече се актуализира на всеки две седмици, вместо на тримесечие, като част от засилените усилия за борба с шпионажа и саботажите, според германски правителствен служител. Констатациите ще останат класифицирани, тъй като властите не са успели да припишат наблюденията на конкретен извършител в повечето случаи.
Защо дроновете са опасни за самолетите?
Повечето дронове не представляват физическа опасност за обществото, но тези в близост до летища са. Пътническите самолети не са сертифицирани да издържат на сблъсъци с дронове или други твърди предмети.
За разлика от птица, дори малък търговски дрон може да пробие предното стъкло на пилотската кабина или резервоарите за гориво. Твърдите предмети представляват заплаха дори при относително ниски скорости на излитане или кацане от над 160 километра в час.
„При тази скорост наистина можете да забележите такъв малък обект едва в последния момент, а тогава е просто твърде късно да предприемете маневра за избягване“, споделя германски пилот, който е имал такъв случай край Цюрих. „Това обикновено се случват по време на заход и излитане, когато сме много заети със самолета.“
Предизвикателството пред сигурността
Противодействието на тази заплаха е изключително трудно. Малките, нисколетящи дронове трудно се засичат от радарите и изискват скъпи системи от различни сензори. Свалянето им в населени места е рисковано, а отговорността за това е размита между различни институции – армия, федерална и местна полиция, летищни власти.
Тази бюрократична и техническа несигурност създава опасен вакуум.
„Изглежда, че в момента държавата не контролира въздушното си пространство, а това е много рискова ситуация“, коментира пред Уолстрийт джърнъл Кристиан Мьолинг, директор на изследователски проект за сигурността на Европа.
Една от трудностите е техническа. Откриването на бавно движещи се, нисколетящи апарати, които често не са по-големи от птици и невинаги се виждат на радарите, е трудно. Такова откриване изисква слоеве от различни сензори, включително радиоприемници, видеокамери и акустични сензори.
„Това може да стане скъпо и тъй като невинаги е ясно кой за какво е отговорен, няма съгласие кой трябва да плаща за такива системи: летището, Ръководство въздушно движение, полицията“, споделя немският пилот.
Свалянето на дронове, след като бъдат локализирани, е също толкова трудно и е свързано с правни усложнения. Властите се стремят да избягват свалянето в гъсто населени райони.
Кой трябва да сваля дроновете?
В Германия, както в по-голямата част от Европа, военните са отговорни за прихващането на дронове, които летят над военни зони. Федералната полиция е отговорна за летищата. Извън тези граници отговорността пада върху националната полиция, която рядко е оборудвана за това предизвикателство.
Дори в рамките на летищата отговорността е размита. При инциденти в Берлин берлинската служба на Федералната полиция заяви, че те са отговорни само за защитата от дронове, докато самото летище и агенцията за безопасност на въздушното движение са отговорни за откриването на дронове.
От летището обаче смятат, че Федералната полиция е отговорна за всички въпроси, свързани с дронове, а от агенцията за безопасност на въздушното движение посочват, че пилотите са отговорни само за сигнализиране на наблюденията на полицията.
Новата реалност
Докато Европа се опитва да намери отговор, дроновете продължават да летят, а границата между войната и мира става все по-неясна. Новата реалност изисква не само по-добро оборудване, но и нова стратегия за справяне с конфликт, който не се води с танкове, а с малки, почти невидими оръжия в сърцето на Европа.
