- Ракетите „Седжил“ и „Хорамшахър“ имат приблизително 2000 км обсег, който би достигнал до части от Югоизточна Европа от иранска територия, включително райони на Гърция, България и Румъния.
- Ракетата „Хорамшахър“ може да е способна да порази цели на разстояние 3000 километра, ако бъде оборудвана с по-лека бойна глава, което потенциално би поставило Берлин и Рим в нейния обхват.
- Иранските дронове „Шахед“ за еднопосочна атака (камикадзе) имат обсег до 2500 километра. Кипър попада в обсега им.
- Иран разработва междуконтинентална балистична ракета с обсег от 10 000 километра, което би поставило европейската и дори американската територия потенциално в обсега ѝ.
Иранският режим предупреждава, че ще атакува европейски градове във всяка страна, която се присъедини към военната операция на Доналд Тръмп. Правителствата в целия регион засилват сигурността в отговор на това, пише Политико.
Ирански дронове вече взеха на прицел Кипър. Един от тях удари база на британските Кралски военновъздушни сили на острова. Други са били свалени, преди да успеят да нанесат удар.
Това накара Обединеното кралство, Франция и Гърция да изпратят изтребители, бойни кораби и хеликоптери в Кипър, за да защитят страната от по-нататъшни атаки с дронове.
Но след като британските, френските и германските лидери заявиха, че са готови да започнат отбранителни военни действия, Техеран заплаши да отмъсти на тези страни с атаки на европейска територия.
„Това би било акт на война. Всяко подобно действие срещу Иран ще се разглежда като съучастие с агресорите. Ще се разглежда като акт на война срещу Иран“, заяви Есмаил Багаеи, говорител на иранското външно министерство, пред иранските държавни медии.
Марк Рюте, бившият нидерландски премиер, който сега ръководи НАТО, предупреди, че Техеран представлява заплаха, която достига дълбоко в Европа.
„Нека бъдем напълно наясно какво се случва тук“, каза Рюте.
„Иран е близо до придобиването на ядрен потенциал и на капацитет за балистични ракети, което представлява заплаха не само за региона – Близкия изток, включително екзистенциална заплаха за Израел – но също така представлява огромна заплаха и за нас тук, в Европа.“
Иран е „износител на хаос“, отговорен в продължение на десетилетия за терористични заговори и опити за убийства. Включително срещу хора, живеещи на европейска територия, добави Рюте.
На какво е способен Иран? И къде европейските страни могат да бъдат изложени на най-голям риск?
Ракети, насочени към Атина и дори към Берлин
Според доклади Иран разработва междуконтинентална балистична ракета с обсег от 10 000 километра, което би поставило европейската и дори американската територия потенциално в обсега ѝ, заявява Антонио Джустоци от мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон, цитиран от Политико.
Не е ясно дали, намирайки се под постоянни атаки, Техеран би могъл да произведе и разположи подобна експериментална ракета, отбеляза той.
„Реалистично погледнато, колкото по-далеч ги изстрелвате, толкова по-малко точни ще бъдат те“, допълва Джустоци.
„Да кажем, че разполагат с четири или пет ракети с голям обсег. Може би има някакъв смисъл да вземат на прицел нещо в Европа, просто за да предизвикат вълнение и да изплашат общественото мнение, така че то да предотврати намеса.“
Известно е, че арсеналът от балистични ракети на Иран включва няколко системи със среден обсег, които достигат до около 2000 километра, според базата данни за ракетни заплахи на Центъра за стратегически и международни изследвания.
Смята се, че ракетите „Седжил“ и „Хорамшахър“ имат приблизително такъв обсег, който би достигнал до части от Югоизточна Европа от иранска територия, включително райони на Гърция, България и Румъния, в зависимост от мястото на изстрелване.
Румъния разполага с американски противоракетен щит в Девеселу в южната част на страната, който е изграден за прихващане на потенциални ракетни атаки от Иран. Тази седмица военната сигурност в базата е била засилена, според румънския министър на отбраната.
Техеран от дълго време определя 2000 километра като доброволно наложен таван за своята програма за балистични ракети. Това е ограничение, което държи по-голямата част от Европа извън обсега, като същевременно запазва регионалното покритие.
Базираната в Киев консултантска група по отбраната Defence Express посочва, че ракетата „Хорамшахър“ може да е способна да порази цели на разстояние 3000 километра, ако бъде оборудвана с по-лека бойна глава, което потенциално би поставило Берлин и Рим в нейния обхват. Въпреки това броят на подобни ракети с голям обсег в арсенала на Иран едва ли е голям.
Дронове „Шахед“ и играчки, натъпкани с експлозиви
Иран инвестира сериозно в разработването и производството на дронове. Тези безпилотни летателни апарати може би са най-доброто му гъвкаво оръжие.
Иранските дронове „Шахед“ се използват от руските сили още от първите дни на пълномащабното нахлуване в Украйна. Твърди се, че тези дронове за еднопосочна атака (камикадзе) имат обсег до 2500 километра.
За да достигнат цели на европейска територия, те би трябвало да летят на малка височина през страни като Турция и Йордания, макар че Кипър вече разбра, че попада в обсега им.
Анализаторите смятат, че дронът, който удари базата на британските ВВС Акротири в Кипър, вероятно е бил от типа „Шахед“ и може да е бил изстрелян от Ливан от „Хизбула“ – прокси организацията на Иран.
Налични на пазара дронове – дори играчки – могат да бъдат използвани за предизвикване на хаос в Европа.
Известно е, че Иран разполага с мрежа от „спящи агенти“, опериращи в много страни в Европа. Те използват криминални групи за извършване на атаки.
Може да им бъде възложено координирано усилие да управляват дронове над цивилни летища, принуждавайки полетите да бъдат спрени и причинявайки хаос във въздушния трафик в цяла Европа. Това би било евтино и лесно за изпълнение. По-амбициозни атаки биха могли да включват поразяване на военни цели с дронове, натоварени с експлозиви.
Но подобен риск може да е нисък, тъй като Иран вероятно не е успял да внесе контрабандно компоненти за направата на бомби в европейски страни. Това не е бил основният му начин на действие в региона през последните години.
Отряди за убийства и терористи
Напоследък фокусът на Техеран е насочен към сплашване и вземане на прицел на хора и групи, които критикуват режима. Особено сред голямата иранска диаспора, разпръсната широко в европейските страни, според анализатори.
Според разузнавателна сводка от едно западно правителство, Иран има дълга история на заговори за убийства и атаки срещу цели в Европа. Неговият държавно спонсориран тероризъм включва комбинация от директни операции от страна на иранските сили. Също така, според разузнавателната сводка, нарастващо разчитане на организирани престъпни банди за поддържане на възможност за „правдоподобно отричане“.
През последното десетилетие инцидентите включват ареста на иранския дипломат Асадола Асади за предоставяне на експлозиви на двойка, натоварена със задачата да извърши бомбен атентат на голям митинг на Националния съвет за съпротива на Иран. Асади беше осъден на 20 години затвор.
След мащабни кибератаки срещу държавната инфраструктура, албанското правителство официално прекъсна всички връзки с Иран през 2022 г. Четири години по-рано Албания експулсира иранския посланик и няколко дипломати заради планиране на атака с камион-бомба срещу лагер на ирански дисиденти.
Нидерландското правителство обвини Иран в участие в целенасоченото убийство на двама дисиденти, през 2015 г. и 2017 г.
Съобщава се за предполагаеми заговори за убийства и други атаки, подкрепени от Иран. Също така в Белгия, Кипър, Франция, Германия, Швеция и Обединеното кралство, наред с други страни в Европа.
Кибератаки
Заплахата за европейците от страна на Иран не е само физическа. Режимът от дълго време се смята за способен играч в кибервойната.
Експерти и официални лица предупреждават, че Иран може да започне нови кибероперации срещу Европа вследствие на войната, започната от САЩ и Израел. Може да атакува директно правителствата. Или чрез удари по оператори на критична инфраструктура.
„Сега трябва да наблюдаваме ситуацията много внимателно, когато става въпрос за нашата киберсигурност и особено за нашата критична инфраструктура“, посочва изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Хена Виркунен пред Политико.
„Знаем, че онлайн измерението също е много важно. Каналите за набиране на хора, и особено пропагандата, също се разпространяват изключително много онлайн.“
Иран обикновено се разглежда като един от четирите големи киберпротивници на Запада. Другите са Русия, Китай и Северна Корея. Досега обаче има малко доказателства, които да предполагат, че той активно се е прицелил в Европа.
Всъщност киберактивността на Иран до голяма степен е спряла от началото на американските бомбардировки. Това споделя високопоставен европейски служител по киберсигурност.
Ако и когато европейските страни заявят по-категорично подкрепата си за действията на САЩ и Израел, това вероятно ще ги постави на огневата линия. Позицията е на представители на кибериндустрията.
„Европа определено трябва да очаква, че точно това, което се случи в Персийския залив, може да се случи и би трябвало да се очаква да се случи в Европа“, смята Гил Месинг, началник на кабинета в израелската фирма за киберсигурност Check Point.
Неговата фирма вече вижда доказателства за кибератаки в Кипър – единствената страна от ЕС, която Иран е атакувал с физически удари досега. Няма доказателства за атаки в други европейски страни, но е вероятно това да предстои.
И ако се стигне до атаки, капацитетът на Иран, макар и намален през последните години, остава значителен. Иранските служби за сигурност и разузнаване разполагат с киберзвена, състоящи се от стотици хора, с финансиране за десетки милиони долари.
„Ако режимът се задържи, кибератаките ще се завърнат.“
