Балканският трус: България и Румъния в центъра на европейските тревоги
Политическият пейзаж в Европа се променя със стряскаща скорост, а най-силните сеизмични вълни в момента се усещат в източната част на континента.
Победата на близкия до Кремъл бивш президент Румен Радев в България накара лидерите в цяла Европа да се чувстват неспокойни., пише в свой анализ Политико.
Същевременно в съседна Румъния дълбока коалиционна криза заплашва съвсем скоро да свали от власт проевропейския премиер Илие Боложан.
Тези събития не са изолирани явления, а симптоми за по-широко рушение на политическия център на Стария континент.
В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ вече проби в части от западната половина на страната и очаква нови успехи на провинциалните избори през септември.
Франция обаче остава най-голямата политическа „награда“. Там управляващите са изправени пред вълна от недоволство, която може да изведе „Национален сбор“ до победа догодина, вкарвайки крайната десница в Елисейския дворец и изпращайки шокови вълни по целия свят.
От геополитически сблъсък към политически кошмар
Европейските лидери имат ново, мащабно опасение. Геополитическото противопоставяне на Доналд Тръмп с Иран е напът да се трансформира от тежък икономически шок в същинска политическа криза за крехкия център на блока.
На фона на покачващите се цени на енергията и буксуващия растеж, проевропейските правителства се подготвят за криза, която имат твърде малко власт да овладеят, и която може окончателно да разкъса вече отслабения политически мейнстрийм.
Председателят на Европейския икономически и социален комитет Шеймъс Боланд предупреждава, че енергийните разходи се прехвърлят неумолимо върху храната, транспорта и жилищата, удряйки най-силно домакинствата с ниски и средни доходи. В политически план това създава опасен вакуум на недоверие към способността на европейските институции да предпазват гражданите от външни шокове. Това от своя страна ускорява подкрепата за протекционистични и затворени в себе си подходи.
Алармени камбани и призраци на стагфлацията
Сблъсъкът между Вашингтон и Техеран се проточва, след като последните преговори бяха отменени в последния момент. Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговското корабоплаване, задържайки цената на петрола трайно над 100 долара за варел. Водените от САЩ и Израел атаки са най-острият повод за икономическата червена тревога в Европа, но истината е, че алармените камбани бият от години.
Икономическата мудност, която преследва Европа, днес се превръща в нещо много по-неотложно – стагфлация, посочва Политико. Покачващите се цени, причинени от войната и блокадата, се сблъскват със слабия растеж в целия блок.
Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис отбелязва, че кризата, някога възприемана като временна, сега ще има дълготрайни ефекти върху цялостната икономика.
Германия и Италия, които заедно формират над една трета от европейския БВП, вече понижиха годишните си икономически прогнози.
Още през 2024 г. бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги предупреди, че Европа е изложена на риск от „бавна агония“, ако не предприеме мащабни реформи.
Френският президент Еманюел Макрон също подчерта тези дни, че живеем в уникален момент, в който американският, руският и китайският президент са твърдо настроени срещу европейците, което изисква незабавно политическо пробуждане.
Север срещу Юг: Битката за фискалното бъдеще на Европа
Пред лицето на тази многопластова криза финансовите възможности на Брюксел и националните правителства са до голяма степен изчерпани. Много държави от ЕС все още са обременени от високи дългове и дефицити от времето на пандемията, което не оставя пространство за мащабни интервенции от типа на тези при настъпването на Covid-19 или след инвазията на Русия в Украйна.
Икономическият мрак отваря отново една от най-старите разделителни линии в Съюза. Историческият сблъсък между пестеливите северни страни, желаещи да ограничат разходите и да ги насочат към отбраната, и южните държави, настояващи за солидарна подкрепа. Преговорите за бюджета на ЕС на стойност 1,8 трилиона евро за периода 2028–2034 г. вече се превърнаха в истинско бойно поле.
Над тези преговори тегне и още една тежка финансова сметка. От 2028 г. ЕС трябва да започне да изплаща по 25 милиарда евро годишно по съвместния дълг, емитиран за справяне с икономическите последици от пандемията.
За Макрон изискването за бързо връщане на тези средства в настоящия момент е „идиотско“. Притисната между външни заплахи, вътрешен популизъм и празни хазни, Европа е изправена пред най-сериозния си тест за устойчивост.
