Европейските правителства и корпорации се надпреварват да ограничат зависимостта си от американските технологии, военно оборудване и енергийни ресурси, тъй като трансатлантическите отношения се влошават, пише в обширен анализ Политико.
В продължение на десетилетия ЕС разчита на гаранциите на НАТО за сигурността си и на американските технологии, които да захранват бизнеса му. Заплахите на Доналд Тръмп да „поеме контрола“ над Гренландия и острите изказвания на членове на неговата администрация по адрес на Европа дадоха нов тласък на призивите на европейските лидери за „независимост“.
„Ако искаме отново да ни вземат насериозно, трябва да научим езика на силовата политика“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц.
От заповеди, забраняващи на държавните служители да използват базирани в САЩ видеоконферентни инструменти, до търговски сделки с държави като Индия, както и до усилия за диверсификация на европейските енергийни доставчици — процесът на намаляване на европейската зависимост от САЩ набира скорост. Лидерите в ЕС предупреждават, че трансатлантическите отношения едва ли ще се върнат към статуквото отпреди Тръмп.
Служители от ЕС подчертават, че тези мерки целят „намаляване на риска“ във връзките с Америка, а не „разделяне“ — термин, който предполага пълно прекъсване на икономическите и стратегически връзки. До неотдавна тези изрази се използваха основно по отношение на усилията на Европа да намали зависимостта си от Китай. Сега обаче същото се обсъжда и спрямо САЩ – основния търговски партньор и гарант за сигурността на Европа.
Началният етап на „отделянето“
Процесът на икономическо и стратегическо „отдалечаване“ е още в зародиш. САЩ остават безспорно най-големият търговски партньор на Европа. Според Жан-Люк Демарти, бивш ръководител на търговския отдел на Европейската комисия при Жан-Клод Юнкер, ще са нужни години, за да се освободи блокът от зависимостта си от американските технологии и военна подкрепа.
„По отношение на търговията, САЩ представляват значителен дял от нашия износ. Тоест, много е, но не е въпрос на живот и смърт.“
В стремежа си да разнообрази търговските си партньори, Брюксел наскоро сключи сделки с блока Mercosur в Латинска Америка, Индия и Индонезия. Комисията обнови и договора си с Мексико, както и възобнови замразените преговори с Австралия.
Защитата на Европа: от НАТО към ЕС
След Втората световна война Европа разчита на НАТО за своята сигурност – алианс, където САЩ внася най-много финансови средства.
По време на среща в Загреб, Хърватия, консервативни европейски лидери, включително Мерц, призоваха настойчиво ЕС да засили собствената си клауза за взаимна отбрана, която задължава страните членки да защитят всяка държава от ЕС при нападение.
Въпреки че член 42.7 от Договора на ЕС, въвеждащ такава клауза, съществува от 2009 г., той рядко е бил считан за необходим, тъй като член 5 на НАТО изпълняваше сходна роля.
Сега обаче европейските правителства все повече се съмняват дали САЩ действително ще се притекат на помощ на Европа.
На срещата в Загреб лидерите възложиха на двама все още неназовани представители задачата да разработят конкретен план за превръщане на член 42.7 в реална гаранция за сигурност, а не само в декларация.
„Десетилетия наред някои страни казваха: ‘Имаме НАТО – защо да изграждаме паралелни структури?’“, споделя пред Политико високопоставен дипломат от ЕС, пожелал анонимност. „След заплахите на Тръмп за Гренландия осъзнахме необходимостта – трябва да имаме собствени военни командни структури в ЕС.“
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред евродепутатите, че всеки, който вярва, че Европа може да се защитава без САЩ, „може да продължи да мечтае“.
Европа остава силно зависима от американски военни способности, особено в подкрепата за Украйна срещу Русия. Но някои европейци вече открито обсъждат цената на тази зависимост – и твърдят, че тя е управляема.
Технологии: Teams — вън, Visio — вътре
Най-осезаема е промяната в настроенията в технологичния сектор. Европейската зависимост от платформи като X (бивш Twitter), Meta и Google отдавна тревожи гражданите. Това личи от широката подкрепа за регулациите на ЕС в областта на технологиите.
Правителството на Еманюел Макрон планира да забрани на френските служители да използват видеоконферентни инструменти, базирани в САЩ. Подобни стъпки обмислят и Германия и други страни.
„Съвсем ясно е, че Европа преживява своя момент на независимост“, посочва Хена Виркунен, комисар по технологиите. „През последната година всички осъзнаха колко е важно да не зависим от една държава или компания за критични технологии.“
Френските чиновници ще преминат към Visio — видеоплатформа, поддържана от френската компания Outscale. В Европейския парламент депутати настояват председателят Роберта Мецола да прекрати използването на американски софтуер, хардуер и платформи за командировки.
В Германия политици искат създаване на европейска алтернатива на софтуера на Palantir, американската компания за анализ на данни.
„Подобни зависимости от ключови технологии са сериозен проблем“, отбеляза депутатът от ГСДП Себастиан Фидлер.
Дори в Нидерландия, считана за една от най-проамериканските държави, 140 000 души подписаха петиция с искане правителството да забрани продажбата на националната система за дигитална идентификация на американска компания.
На Световния икономически форум в Давос германската предприемачка Ана Цайтер обяви старта на европейска социална мрежа „W“. Тя ще е конкурент на X на Илон Мъск, чиято дейност вече е санкционирана в ЕС за нарушения на правилата за модериране на съдържание. Данните на W ще се съхраняват на европейски сървъри, собственост на европейски компании, а инвеститори ще бъдат само европейци.
Засега Брюксел не е приел закони, узаконяващи тези стъпки, но предстоящите регулации за облачни и AI услуги ще подчертаят необходимостта от „европеизация“ на технологичните решения в блока.
Енергетика: време за диверсификация
Подобна тенденция се наблюдава и в енергетиката.
САЩ доставят над една четвърт от газа на ЕС. Това е дял, който ще се увеличи при пълното прекратяване на вноса от Русия.
Но европейските представители предупреждават за риска от това да се замени една зависимост с друга. Според комисаря по енергетика Дан Йоргенсен, заплахите на Тръмп за Гренландия са били „сериозен сигнал за събуждане“ за Европа. Те показват, че енергетиката вече не може да се разглежда изолирано от геополитиката.
Брюксел засилва контактите си с Канада, Катар и северноафриканските страни като Алжир, за да разшири енергийните си доставки.
Финанси: към европейски плащания
Все повече внимание се обръща и на плащанията, тъй като повечето трансакции минават през американски системи като Mastercard и Visa.
Дигиталното евро, което Европейската централна банка планира да въведе през 2029 г., цели да намали зависимостта от САЩ и да осигури суверенно европейско средство за разплащане.
„С дигиталното евро европейците ще контролират парите си, изборите си и своето бъдеще“, каза шефът на ЕЦБ Кристин Лагард.
В Германия някои политици изразяват тревога, че 1236 тона от златните резерви на страната се пазят във Федералния резерв в Ню Йорк.
„В епоха на глобална несигурност и непредсказуема американска политика, това вече е неприемливо“, заявява Мари-Агнес Щрак-Цимерман от Либерално-демократическата партия.
Няколко държави настояват ЕС да въведе клаузи „Купувай европейското“ при разпределянето на публични средства. Дори страни като Полша, Нидерландия и балтийските държави, които преди се противопоставяха на подобни мерки, сега подкрепят идеята да се дава приоритет на компании от ЕС.
Военни инвестиции: изграждане на собствени капацитети
През май миналата година ЕС одобри програма на стойност 150 млрд. евро, която забранява повече от 35% от компонентите в отбранителни поръчки да идват от страни извън ЕС и няколко партньори (като Норвегия и Украйна). САЩ не са сред тези „партньорски“ държави.
В момента европейските държави зависят от САЩ за разузнаване, наблюдение, противоракетна отбрана, космически системи и стратегически транспорт.
Но Европейската народна партия (ЕНП) настоява именно тези дефицитни зони да се развият чрез европейски средства.
На срещата в Загреб лидерите от ЕНП приеха „пътна карта 2026“, в която посочиха, че принципът „Купувай европейското“ трябва да се прилага и при общите поръчки, които Комисията ще предложи тази година.
Какво е заглавието на документа на ЕНП за 2026 г.?
„Време за независимост“.
