- Моментът на Европа е повече от нов голизъм
- Макрон може още да не се хвали с това, но изглежда, че неговата кампания за стратегическа автономия най-накрая се оправдава.
- От години френският президент призовава европейските си партньори да мислят за по-независима отбрана от САЩ. Тогава всички го мислиха за луд.
През ноември 1959 г. френският президент Шарл дьо Гол се пита на пресконференция:
„Кой може да каже какво ще стане утре? Кой може да каже, че двете сили, които имат монопол върху ядрените оръжия, няма да се споразумеят да си поделят света помежду си?“
Решен да създаде френска ядрена сила (force de frappe) и да продължи с атомните изпитания въпреки несъгласието на САЩ и СССР, два месеца по-рано Дьо Гол открито обсъжда този въпрос с президента Дуайт Айзенхауер. Въпреки различията им, както припомня френският историк Морис Ваис, Айзенхауер по-късно признава:
„На негово място бихме реагирали като Дьо Гол.“
Президентът Линдън Джонсън е по-малко разбиращ, когато няколко години по-късно получава писмо от Дьо Гол, в което го уведомява за решението на Франция да напусне интегрираното командване на НАТО и настоява американските войски да напуснат страната. Джонсън е изкушен да попита дали Дьо Гол иска също така американците, загинали в двете световни войни, да бъдат премахнати. Американците са толкова разгневени, че спират да купуват френско вино. Въпреки това Франция остава твърдо на страната на Америка през Студената война, пише в свой анализ във Файненшъл таймс Силви Кауфман, редактор в Le Monde.
Строгият генерал вероятно се обръща в гроба си, докато Европа преживява своеобразно възраждане на голизма благодарение на Доналд Тръмп. Изведнъж кошмарът на Дьо Гол за сътрудничество между САЩ и Русия през главите на европейците изглежда плашещо реалистичен. Неговият стремеж към независимост днес изглежда мъдър в ретроспекция. Германия и други страни вече искат разговори за разширяване защитата под френския ядрен чадър. Обезпокоени от ограниченията върху американската военна техника, европейските държави се насочват към френския производител на ракети MBDA с въпроси за оръжия без американски условия.
Но историята никога не се повтаря точно. Един истински голистки момент не би включвал толкова тясно франко-британско сътрудничество за смекчаване на американския гняв, каквото президентът Еманюел Макрон и британският премиер сър Кийр Стармър развиха през последните седмици. След Суецката криза през 1956 г. Дьо Гол не вярваше на британците повече отколкото на американците. САЩ и Великобритания бързо възстановиха специалните си отношения, докато Франция се почувства предадена. По-късно Дьо Гол блокира присъединяването на Великобритания към Европейската икономическа общност.
Визията на Дьо Гол за „Европа на нациите“, обединена само от общ пазар, противоречи на сегашната интеграционистка тенденция. Голизмът целеше възстановяване величието на Франция, а не величието на Европа. Всъщност повече от голистки момент Европа преживява макронистки момент.
Макрон може още да не се хвали с това, но изглежда неговата кампания за стратегическа автономия най-накрая се оправдава. През септември 2017 г., в началото на първия си мандат, Макрон предупреди за „постепенното и неизбежно оттегляне на САЩ“. Той призова за изграждане на „автономни оперативни способности за Европа като допълнение към НАТО“ и „обща стратегическа култура“, изразявайки съжаление, че „нашата неспособност да работим заедно… подкопава доверието ни като европейци“.
Клеман Бон, тогавашен съветник по европейските въпроси на Макрон, припомня:
„Брекзит и Тръмп бяха причината“ за тази част от речта му.
Но идеите на Макрон бяха анатема за заклетите атлантици. Младият амбициозен френски президент беше раздразнен от липсата на реакция от страна на Германия към речта му, която той смяташе за ключова. От други страни заваляха пренебрежителни коментари и подозрения към френските амбиции.
„Мислеха ме за луд“, спомня си той.
Въпреки това през 2019 г. той повтори тезата си:
„Имаме нужда от увеличени разходи за отбрана, истински оперативна клауза за взаимна защита и Европейски съвет по сигурността с участието на Великобритания.“
По-късно същата година коментарът му за „мозъчната смърт“ на НАТО също не му спечели приятели. Междувременно той увеличи бюджета за отбрана във Франция, запазвайки традицията отбранителната индустрия да бъде независима от САЩ. Грешката му беше политиката спрямо Русия – опитът му самостоятелно да рестартира отношенията с Владимир Путин рухна след пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
Макрон научи урока си. Изправен пред отдръпването на САЩ, той възприе по-колективен подход, засилвайки европейската солидарност с решаващата подкрепа на Великобритания. Но за разлика от повечето европейски партньори Франция не таи надежди трансатлантическите отношения да се върнат към предишното си състояние – тя просто се опитва да избегне катастрофално бързото американско изтегляне. Този прагматизъм е част от голисткото наследство.
