“Източна Европа вече не е в центъра на американската външна политика… Хората се съмняват дали НАТО би било готово и способно да дойде в нейна защита.”
Тези думи не са от днес, а от писмо до предшественика на Тръмп – Барак Обама, написано преди повече от 15 години от водещи фигури от бивши страни от Желязната завеса като Полша, България и Чехия, припомня в свой критичен анализ колумнистът на Блумбърг Лионел Лоран. Още тогава страхът беше, че стремежът на САЩ към подновяване на отношенията с Русия, докато се преориентира към Азия, ще направи източния фланг на Европа по-уязвим.
Днес, когато администрацията на Тръмп заявява, че е малко вероятно Украйна да се върне към границите си отпреди 2014 г. и че по-големият й приоритет е Китай, можем да си представим, че съюзниците на САЩ изпитват както чувство на дежа вю, така и гняв.
Повтарящ се модел
Всъщност има толкова много минали примери за това как “Америка на първо място” е всъщност “Обичайната Америка”. Затова е изненадващо да видим европейците толкова изненадани.
През 2013 г., часове преди САЩ и Франция да поведат комбиниран удар срещу сирийския съюзник на Путин – Башар ал-Асад, Обама остави Париж в неудобно положение с обрат в последния момент.
През 2021 г. хаотичното едностранно изтегляне на войски от Афганистан от администрацията на Байдън предаде и разгневи европейски съюзници като Франция, които години наред бяха подигравани за предполагаем липса на военна решителност.
Тези събития окуражиха Путин и подхраниха очакванията за пост-американски свят. Стремежът на Тръмп към собствено подновяване на отношенията с Русия, заедно с неговите заплахи за мита върху търговските отношения между САЩ и ЕС на стойност 1,3 трилиона долара, ще направят същото.
Европейската дилема
Въпросът следователно не е дали САЩ ще хвърлят съюзниците си под автобуса, а какво най-накрая ще направят лидерите на Европейския съюз, когато това се случи.
Възмутените искания за място на масата на преговори с Путин и Тръмп, колкото и оправдани да са, не са достатъчни. Те затвърждават възгледите на САЩ, че европейците са последователи и са толкова неподготвени за мир, колкото бяха за война, пише авторът.
Необходимост от стратегия
Като дипломатически пътник на задната седалка, ЕС подкрепя Украйна финансово, военно и морално, без да определя собствен план или интереси от страх от разединение. Това може да е помогнало за поддържане на санкционния натиск върху Москва и военната помощ за Киев. Въпреки това, липсва стратегия докато се чака Тръмп. Липсва и ясна политика за повдигане на духа сред уморените от войната избиратели, които са изхвърляли правителства, които свързват с високата инфлация и слабата икономика.
Какво е решението?
Предвид спешната нужда от определяне и защита на техните интереси и тези на Украйна, е време лидерите да оставят настрана изграждането на общоевропейски консенсус и да изковат по-гъвкави коалиции, смята Лоран. Групиране на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша би обединило двете ядрени сили на Европа, най-голямата й икономика, влиятелно правителство, съвместимо с възгледите на Тръмп, и държавата, която харчи най-много за отбрана спрямо брутния вътрешен продукт, пише в анализа си в Блумбърг.
ЕС също ще трябва да спешно да развие своята отбраната – най-голямата му слабост и най-големият препъникамък в отношенията му с Вашингтон, за да покаже, че може да действа стратегически без заповеди от САЩ.
Европа има основателна причина да се притеснява за резултата от разговорите между Тръмп и Путин. Но тя също е по-силна, отколкото изглежда. Повече от четвърт век след като ЕС пое по собствен геополитически път, “Америка на първо място” не може вече да означава “Европа както обикновено”, заключава Лионел Лоран.
