Чувствам се отвратително, когато търсим добри новини във войната на Русия в Украйна, като се има предвид колко нещастие е причинил този конфликт. Но геополитическите трагедии могат да служат за педагогически цели. Ако не друго, тази война илюстрира как би изглеждал свят без американска мощ – и как изглежда, когато Америка използва добре тази несравнима сила, пише в свой анализ в Блумбърг Хал Брандс, преподавател по международни отношения и автор на книги.
Ежедневната ми работа включва преподаване на студенти по международни отношения в университета Джон Хопкинс. Периодично трябва да си напомням, че човек може да прости на милениалите и представителите на Поколение Z, че гледат с изтощен поглед върху глобалната роля на Америка.
В продължение на две десетилетия забележителните събития във външната политика на САЩ бяха скъпи, неуспешни войни в Ирак и Афганистан. Ако не сте достатъчно възрастни, за да си спомняте обединението на Германия през 1990 г. или войната в Персийския залив от 1990-91 г., може да ви е трудно да мислите за международна мега-криза, управлявана самоуверено от Вашингтон.
Не става дума да се вярва на пресилените критики към американското държавно управление през двете десетилетия след Студената война. Много успехи на външната политика са невидими, защото включват предотвратяване на ужасни резултати – може би други катастрофални терористични удари след 11 септември; или като глобалната депресия през 2008-09 г. — както и постигане на добри.
Но ако съзнанието ви за външната политика на САЩ е фокусирано върху нахлуването в Ирак през 2003 г. и унизителното изтегляне от Афганистан през 2021 г., може да се чудите дали Вашингтон наистина знае какво прави. И ако сте израснали в свят след Студената война, където глобалните войни и жестоките съперничества на 20-ти век изглеждат като древна история, може да се запитате каква е всъщност стойността на водения от Америка международен ред.
Войната в Украйна е двойно поучителна.
Първо, тя ясно илюстрира колко мрачен и брутален може да бъде постамериканският свят. Украйна, оставена на произвола на съдбата, бързо щеше да се поддаде на нахлуването на президента Владимир Путин. Сега щеше да страда от показни изпитания, екзекуции, затваряне на своите лидери, сурови наказания на всеки, който се съпротивлява на руското управление.
Причината, поради която толкова много източноевропейски страни настояваха да влязат в съюзническата мрежа на Америка през последните 25 години, е, че те разбират, че агресията и варварството, които виждаме в Украйна, са били норма за голяма част от човешката история. Такива безчинства просто бяха потиснати до безпрецедентна степен от егоистичното, но сравнително доброжелателно ръководство на Америка след Втората световна война.
За щастие, войната в Украйна също предложи навременен пример за това колко могъща и ефективна може да бъде една ангажирана Америка. Администрацията на президента Джо Байдън не е направила всичко правилно: ранните й оценки за волята на Украйна да се бие бяха твърде песимистични, а първоначалните й усилия да възпре руската ядрена ескалация бяха сбъркани и объркващи. Но цялостното представяне беше доста добро, помагайки на Украйна да успява във война, в която можеше да не оцелее, и демонстрирайки, че светът няма да бъде наистина многополюсен в скоро време.
Американската разузнавателна общност обикновено създава новини, когато обърка нещата. Но коя друга страна има разузнавателна институция, която би могла да се разбере напълно правилно за събитията на половината свят?
Американските шпиони надушиха агресията на Путин месеци предварително и предупредиха Украйна за това как ще се развие инвазията. САЩ предоставя информация в реално време, която позволява на Киев да планира най-ефективните си настъпления и да извършва най-зрелищните си удари. Това представяне вероятно е знак и за президента на Китай Си Дзинпин, който сега трябва да се тревожи, че всеки опит за нападение над Тайван може бързо да се превърне в най-зле пазената тайна на земята.
Войната също е доказателство за влиянието, което американската мрежа от глобални съюзи предоставя: Вашингтон обедини десетки напреднали демокрации в множество региони, за да подкрепят Украйна и да санкционират Русия.
Този отговор, на свой ред, пропагандира способността на Америка да нанесе икономическа болка. Санкциите и контролът върху износа, които Вашингтон и неговите приятели наложиха, може и да не принудят Путин да напусне Украйна, но ще принудят страната му да се насочи към бъдеще на стагнация и технологична изостаналост.
Освен това има контраст между руското военно оборудване и американското военно оборудване.
Предоставяйки само 20 ракетни установки HIMARS, Вашингтон помогна на Киев да обърне хода на най-голямата сухопътна война в Европа от 1945 г. насам. Човек се чуди какво би станало, ако Украйна има 40 такива.
Нищо от това не омаловажава представянето на украинците, чиито умения, издръжливост и креативност са просто страхотни. Но дори и тук войната е полезна противоотрова срещу някои скорошни песимизми спрямо САЩ. Противно на това, което може да се мисли след обезсърчаващата развръзка в Афганистан, някои партньори на САЩ в областта на сигурността все пак са доста ангажирани.
Прекалената самоувереност може да бъде смъртоносна и случилото се в Украйна не е гаранция, че Вашингтон ще успее в следващата криза с Пекин, Москва или Техеран. Но една война, в която САЩ дори не участват пряко, даде жизненоважен урок за Америка и нейните съперници: все още има само една суперсила, заключава в своя анализ Хал Брандс.
