Най-добрата коледна семейна вечеря е онази, която трае вечно. Тази идея лежи в сърцевината на пиесата „Дългата коледна вечеря“ на американския драматург Торнтън Уайлдър, която с гениална простота пресъздава 90 години от живота на едно семейство в рамките на по-малко от 40 минути сценично време, пише в Ню Йорк таймс Джереми Маккартър, литературен изпълнител на Торнтън Уайлдър.
Произход и първи стъпки на сцената
Пиесата е публикувана през 1931 г. в сборника „The Long Christmas Dinner and Other Plays in One Act“. Първата ѝ постановка се състои на 25 ноември същата година в театъра на Йейлския университет в Ню Хейвън, в съвместна продукция на Yale Dramatic Association и Vassar Philaletheis. Още при дебюта си Ню Йорк Таймс я описва като „поразително оригинална“, въпреки на пръв поглед обикновената предпоставка – група персонажи седят в центъра на сцената и споделят една вечеря. Критиците отбелязват, че сред шестте едноактни драми на Уайлдър няма провали, а „Дългата коледна вечеря“ се откроява като истинско постижение с изобретателния си подход към времето и семейните връзки.„Дългата коледна вечеря“ вдъхновява известна сцена във филма на Орсън Уелс от 1941 г. „Гражданинът Кейн“.
Театърът на живота и смъртта
Уайлдър, най-известен с „Нашият град“ от 1938 г. и романа „Мостът на Сан Луис Рей“, използва проста сцена: от едната страна арка, обвита с цветя, символизираща раждането; от другата – арка в черно, през която героите правят финалните си излизания. Между тях, на дълга маса, четири поколения от семейство Байърд ядат своите коледни вечери, водейки разговори, които са болезнено познати: шеги, спорове, молитви, спомени и неизбежни коментари за времето.
По-възрастните носят миналото с уроците и съжаленията си, младите – бъдещето с надеждите и въпросите си. Традициите ги свързват през незначителностите на настоящето, а роли като Майка Байърд се повтарят от поколение на поколение.
Времето като главен герой
Истинският главен герой на пиесата е Времето с главна буква. Свивайки девет десетилетия в един непрекъснат обяд, Уайлдър разкрива как времето действа върху нас и чрез нас – често без да го осъзнаваме. То разяжда тела, духове и дори къщата на Байърд. След опустошителна загуба една жена казва на дъщеря си:
„Само времето, само отминаването на времето може да помогне.“
Години по-късно тя повтаря същите думи на племенницата си. Фрази като:
„Всичко ще е същото след сто години“
ехтята многократно – зрителят вижда промяната, но и непроменимото в човешките връзки.
Резултатът е откровение. Уайлдър съчетава проницателност и щедрост, показвайки как натрупващите се ефекти на времето оформят семействата и човешките постъпки.
От сцена към домашна традиция
Театралните трупи рядко поставят едноактни пиеси, но „Дългата коледна вечеря“ намира нов живот в семейните домове. Джереми Маккартър предлага се да се чете на глас по време на коледно семейно събиране – преживяване, което превръща вечерята в машина на времето, събираща поколения около една маса. За разлика от DeLorean на Док Браун, тя не пренася в епохи, а ги обединява в настоящето. Това спира дребните спорове и поражда дълги, смислени разговори – идеален коледен ритуал за всеки, който цени вечните семейни истории.
