- Дъбът като свещено и морално „твърдо“ дърво в ранните славянски представи. Дъбът като емблема на Европейска Русия и материал на държавността (включително корабостроенето).
- Лиственицата като знак на Сибир и тайгата: издръжливост, дълголетие и „памет“. Тя може да носи и смисъла на оцеляване в репресивна система (вкл. чрез литературни свидетелства за ГУЛАГ).
Ключът към разбирането на една от най-сложните и противоречиви истории в света може да се крие не в архивите на Кремъл, а дълбоко в горите. Това е тезата на Софи Пинкам, професор по сравнително литературознание в престижния университет Корнел, в нейната нова книга „Дъбът и лиственицата: Горска история на Русия и нейните империи“ (The Oak and the Larch: A Forest History of Russia and its Empires”).
Пинкам, която е специализирала в съветската и постсъветската епоха, предлага един нестандартен научен поглед: историята на огромната евразийска територия през призмата на нейните дървета.
Руските гори, съставляващи около една пета от горската покривка на света, се оказват не просто ресурс, а основен участник в културните и политически процеси – от защитните валове срещу номадите до символиката в литературата на Толстой, Тургенев и Чехов.
Две дървета, два свята
Според проф. Пинкам огромната територия може да се раздели на два големи биома, символизирани от две конкретни дървета:
Дъбът (Европейска Русия):
В ранните славянски култури дъбът е свещено дърво, символ на праведност и сила. В исторически план обаче той става жертва на имперските амбиции. Петър Велики, в стремежа си да превърне страната в морска сила, започва масова сеч на най-старите дъбови масиви. За построяването на само един военен кораб са били нужни между 4000 и 10 000 дъба. Така горите, които някога са пазели славяните от степните нашественици, се трансформират в двигател на имперската експанзия на Запад.
„Страстта на цар Петър Велики към морето довежда до масово изсичане на най-старите гори в западна Русия. За него дърветата са били просто суровина за флота.“
Лиственицата (Сибир и Тайгата):
На изток властва тайгата, доминирана от иглолистни дървета и най-вече от лиственицата. Тя е символът на суровия Сибир. Заради своята невероятна устойчивост и дълголетие, лиственицата се превръща в метафора за оцеляването в нечовешки условия. В лагерната проза (като тази на Варлам Шаламов) тя олицетворява паметта и способността на човека да издържи на репресиите в ГУЛАГ.
Дъбът е бил свещено дърво в ранните славянски култури и остава символ на праведност и сила и в модерната епоха. Той е икона на Европейска Русия, важен за усилията на Петър Велики да превърне Русия в морска сила чрез корабостроене в холандски стил.
Лиственицата е символ на Сибир и тайгата (бореалните гори). Със своята устойчивост и дълголетие тя е използвана в някои съветски литературни произведения – най-вече в разказите за ГУЛАГ на Варлам Шаламов – за да олицетвори възможността за оцеляване в една жестока и репресивна държава. Тя е емблема на изкупителната сила на паметта, посочва авторката пред издание на универстета Корнел.
Толстой: От унищожител до създател на гори
Един от най-любопитните факти в книгата засяга литературния гигант Лев Толстой. Пинкам разкрива една малко позната страна от биографията му:
Военното минало:
Като млад офицер в Кавказ, Толстой участва във военни операции, включващи изсичане на гори. Тогава гората е била убежище за чеченските и аварските бойци, а изсичането ѝ е било част от тактиката на руската армия за покоряване на региона.
Изкуплението:
Този опит, съчетан с по-късните му пацифистки възгледи, го превръща в страстен защитник на природата.
Инвестицията:
Толстой използва хонорарите от своя шедьовър „Война и мир“, за да закупи над 50 000 фиданки от бреза и ела. Както отбелязва Пинкам:
„Повечето писатели просто превръщат дърветата в книги; той затвори кръга, превръщайки романа си обратно в гора.“
Литературата като екологична съвест: От Тургенев до Чехов
Проф. Пинкам прави интригуващ паралел между руската литература и опазването на природата. Според нея писателите често са влизали в ролята на първите еколози на империята, виждайки в изсичането на горите метафора за моралния разпад на обществото.
Иван Тургенев и „правата на гората“:
Авторката отбелязва, че лиричните описания на природата в творчеството на Тургенев (особено в „Записки на ловеца“) правят много повече от това да възхваляват пейзажа. Те спомагат за моралното пробуждане на нацията, довело до отмяната на крепостничеството през 1861 г. Пинкам подчертава, че за Тургенев съдбата на дърветата и съдбата на крепостните селяни са били неразривно свързани – и двете са били ресурси, експлоатирани безмилостно от помешчиците. Той пръв оплаква „плешивите“ петна, появяващи се по картата на Централна Русия.
Чехов и изчезващият свят:
Антон Чехов, който черпи вдъхновени от пътуванията си из сибирската тайга, превръща гората в централен образ на своите драми. В пиесата „Вуйчо Ваньо“ изчезването на горите е пряка метафора за изтощението на царското общество. А в прочутата „Вишнева градина“ брадвата, която поваля дръвчетата, символизира не просто стопанска промяна, а смъртта на стария обществен ред и настъпването на една по-прагматична, но бездуховна епоха.
Варлам Шаламов и лиственицата:
За писателите от съветската епоха, преживели лагерите, дървото придобива друго значение. В „Колимски разкази“ Шаламов използва лиственицата – това невероятно издръжливо сибирско дърво – като символ на човешката устойчивост в ГУЛАГ. Лиственицата е свидетел на страданията, който, за разлика от хората, успява да оцелее в ледения ад.
Както обобщава един съветски писател от 50-те години, цитиран в книгата:
Гората придружава руснака „през всички етапи на живота му“ – от дървената люлка до дървения кръст на гроба.
Съветската епоха
Пинкам е най-остра, когато разглежда съветската епоха и нейните последици. В последните дни на гражданската война тайгата приютява съпротивляващите се срещу болшевиките – остатъци от Бялата армия, както и бойци от коренното население. Когато и последните бунтовници са победени през 1925 г., режимът се заема брутално да подчини дивата природа. За много болшевики природата се е разглеждала като пречка пред прогреса и огромни масиви са били изсечени, за да се освободи място за фабрики и други индустриални проекти. Голяма част от работата е извършвана от принудителен труд в ГУЛАГ – система, предназначена да разположи „разходни“ човешки тела близо до природните ресурси, при условия на пресметнато лишение.
Робинзоновците на тайгата: Невероятната история на семейство Ликови
Една от най-вълнуващите части в изследването на Пинкам е посветена на „човешкото съкровище“, открито случайно от геолози през 1978 година. Това е историята на семейство Ликови – разказ за вяра, изолация и цената на цивилизацията.
Ликови са членове на старообрядците – консервативна религиозна секта, преследвана още от времето на Романови през XVII век. Водени от параноя и стремеж към духовна чистота, те бягат все по-далеч от света, докато накрая изчезват напълно в дълбините на тайгата.
Живот извън времето
Когато геолозите се натъкват на тяхното малко, култивирано сечище насред пустошта, те откриват хора, живеещи сякаш на друга планета:
44 години пълна изолация:
Семейството не е имало контакт с никого повече от четири десетилетия.
Пропуснати епохи:
Те не са знаели нищо за Втората световна война, за атомната бомба или за сталинските чистки. Съзнанието им е било заето единствено с древни религиозни вражди и борбата за оцеляване.
Първобитeн бит:
Оцелявали са на ръба на глада, хранейки се с кедрови ядки, сушени картофи, ряпа и ръж.
Носели са цървули, изплетени от брезова кора.
Поради липсата на пълноценна храна и слънце, кожата им е била призрачно бяла.
Един от членовете на семейството дори умира от глад доброволно, за да остане храна за другите.
Трагедията на откритието
Софи Пинкам разглежда тяхната история не просто като куриоз, а като пример за ролята на гората като убежище. За Ликови дивата природа е била спасение от по-тъмните сили на човешката цивилизация.
Парадоксално, но „спасяването“ им от изолацията се оказва пагубно. След като стават медийна сензация в СССР, те губят своята самодостатъчност. Авторката ги сравнява с „музеен експонат“ или „бивши танцуващи мечки, преместени в заграждение за диви животни“. От горди отшелници те се превръщат в зависими от външния свят хора. Една от последните оцелели, вече възрастна жена, дори разполага със SOS бутон, чрез който по прищявка може да вика скъпоструващи хеликоптери за помощ – тъжна ирония на фона на сриващата се постсъветска икономика.
При Путин
В ерата на Путин ултранационалистите, които подкрепят войната в Украйна, също фетишизират горите – „руския ковчег“ – като символи на изгубена империя. Но, както посочва Пинкам, приватизацията на горите ги изложи на необуздана незаконна сеч от олигарси и престъпни групировки.
Екологичното бъдеще
„Подобно на Амазонка, руските гори – съставляващи около една пета от горската покривка на света – имат глобално климатично значение.“
Професор Пинкам завършва с поглед към климатичните промени. Тъй като руските гори са огромен въглероден резервоар, тяхната съдба касае целия свят. Топящата се вечна замръзналост и мащабните пожари (през 2021 г. пожарите в Русия са били по-големи от тези във целия останал свят, взети заедно) са предупреждение, че историята на тези дървета все още се пише, а краят ѝ ще засегне всички нас.
