Какво ще се случи, ако хората живеят 1000 години, а смъртта е въпрос на избора?
Две мнения, две поколения и един главозамайващ въпрос
Това е смелото предположение, което отправят Лоран Александър и Александър Цикопулос в новата си книга „Да живееш 1000 години – Когато изкуственият интелект властва и смъртта отстъпва“.
Лоран е 65-годишен хирург и дигитален пионер, а Александър – 25-годишен студент по право. Очаровани от Силициевата долина, която днес функционира като глобална лаборатория за грандиозни идеи, двамата автори опитват да отговорят на въпроса какво вещае изкуствения интелект за бъдещето на човешкото съществуване.
Сблъсък на две поколения
Диалогът между двамата не е просто поредният сух академичен дебат, а разкрива дълбоко екзистенциално разцепление.
Лоран Александър, който още през 2011 г. публикува „Смъртта на смъртта“, споделя своя най-голям страх. Той се опасява, че ще бъде последният от своето поколение, който ще умре, малко преди медицината да прекрачи прага на безсмъртието.
От своята страна, младият Александър Цикопулос е обхванат от съвсем различна тревога. Той се плаши от бъдещето, в което смъртта е победена, но човечеството е дотолкова неузнаваемо променено, че се колебае дали да създаде „неподобрени“ по изкуствен път децата.
Именно тези две различни тревоги формират емоционалната сърцевина на книгата.
AI като двигател на дълголетието
Авторите се опират на смелите обещания на големите имена в сферата на изкуствения интелект (AI).
Прогнозите сочат, че животът може да достигне 160 години още през 2035 г., а човешкият труд да се обезсмисли преди 2040 г.
Според тях лекарят е на път да се превърне в „инженер по дълголетие“, а медицинската сестра – в „коуч по активно стареене“.
Изкуственият интелект предефинира самата концепция за човешко достойнство. То вече няма да се разглежда като правото да умреш спокойно, а като способността да вярваш в собственото си безкрайно изцеление.
Авторите дори стигат дотам да предположат, че безпрецедентният научен прогрес скоро ще превърне евтаназията в отживелица.
Стара идея с нов отзвук
Лоран Александър не е първият, който формулира подобно пророчество. Още през 2014 г. такава идея се появява:
„Първият човек, който ще живее хиляда години, вече е роден“.
Това убеждение се вписва перфектно в силно застъпеното по западното крайбрежие на САЩ трансхуманистично течение.
Това движение превръща смъртта в най-големия враг, който трябва да бъде победен чрез силата на технологиите.
Днес Силициевата долина инвестира масивно в стартъпи за дълголетие, генни терапии и биотехнологии, които продължават агресивно да отместват биологичните ни граници.
Технологии или философия
Въпреки провокативната тема, двамата автори държат да се дистанцират от крайностите. Книгата им няма за цел да бъде нито трансхуманистичен манифест, нито технофобски памфлет. Тя по-скоро е призив да преосмислим новото. Придава истинска стойност на световната среда, след като основните му ограничения – смъртта и границите на интелекта – започват да се рушат едновременно.
Истинският въпрос, който остава след прочита, не е технически, а дълбоко философски.
Какво ще остане от човека, когато машините започнат да мислят по-добре от нас, а умирането се включва в опция по избор?
Библейски мит или реалност
Препратката към „допотопните хора“ от Стария завет не е никак случайна. Библейски патриарси като Матусал, за които се твърди, че са живели с векове, подчертават факта, че стремежът към дълголетие е стар колкото самото човечество.
Новото, което Силициевата долина внася в тази вековна мечта, е убеждението, че този стремеж вече не е просто религиозен мит, а ясна технологична пътна карта.
Двамата полемисти са очаровани от инкубатора за долари и грандиозни идеи, каквото представлява Силициевата долина… Тезата им заслужава да бъде прочетена, пише френският Фигаро. Тя се основава на констатацията за зашеметяващия взрив на изкуствения интелект, който открива нови и блестящи перспективи пред пророците на „смъртта на смъртта“ или, за да останем в рамките на разумното – на удължаване на живота отвъд познатите граници. Защото трябва да се върнем към началото на света, разказано в Стария завет, за да намерим споменаване на допотопни хора от подобен род.
Ще станем ли всички Матусаловци?
Дядото на Ной е започнал, според библейската легенда, на завидната възраст от 969 години. Но този път не Бог, а изкуственият интелект прави чудеса. Например като помощник в изследването върху пълноценното препрограмиране – новото биоинженерство, което цели да покаже процеса на конкретното стареене. Или, друго чудо, като ни освободи от труда чрез ръст на производителността, устремен към небесата.
Което поражда нов и не по-малко тревожен въпрос.
Какво бихме правили с такъв живот, освободен от труда? Авторите предлагат някои насоки — недостатъчни, за да запълнят времето на хора, обхванати от тревога пред празнотата на безделния живот.
Тази визия за дълголетие днес е водена от фигури като Демис Хасабис (DeepMind) и Дарио Амодей (Anthropic), които авторите посочват като гаранция за едно бъдеще, в което страданието отстъпва, а човешко дълголетие е вече факт.
