Престиж под наем
Елитните британски частни училища, символи на вековни традиции и аристократично образование, предприемат безпрецедентна глобална експанзия. Те създават международни филиали с помощта на местни бизнес партньори в търсене на нови източници на приходи. Тези печеливши партньорства обаче невинаги вървят по план и носят със себе си сериозни репутационни рискове, пише Блумбърг.
Училището „Ръгби“ е пропито с над 450-годишна история. На неговите игрища през 1823 г. ученик изобретява играта ръгби, проявявайки „фино незачитане“ на правилата на футбола. Днес родителите могат да купят достъп до този престиж срещу приблизително 59 000 британски лири на година. Тази есен обаче един випуск на „Ръгби“ започна обучението си на повече от 3000 мили от Уорикшър. „Ръгби Скул Нигерия“ посрещна първите си ученици в огромен нов кампус по крайбрежието на Лагос – проект, реализиран в партньорство с Eko Atlantic, нов квартал, построен върху земя, иззета от морето.
Този ход е част от глобален бум. Ако преди семейства от цял свят се стремяха да изпратят децата си във Великобритания, сега елитните частни училища идват при тях. Но какво стои зад тази експанзия и какви са рисковете, когато вековна репутация се срещне с големия бизнес?
Под финансов натиск
В Обединеното кралство има около 2500 частни училища, които обучават едва 7% от учениците, но в тази група влизат много от бъдещите политически лидери и Нобелови лауреати. Напоследък обаче те са изправени пред нарастващ финансов натиск у дома.
Бумът на британските международни училища е „скорошен и мащабен“, според мозъчния тръст Private Education Policy Forum (PEPF). През 2017-18 г. е имало 51 сателитни кампуса, а до 2024-25 г. броят им се е утроил до 151. Печалбата от тези задгранични дейности е нараснала 18 пъти за десетилетие, достигайки 29 милиона британски лири през 2022-23 г.
Основен катализатор за тази експанзия е решението на британското правителство да наложи 20% данък върху таксите на независимите (частните) училища.
„Британските училища станаха много по-проактивни заради увеличението на ДДС“, коментира Бхарати Такоре от ISC Research, фирма, която свързва училища с партньори в чужбина.
Барнаби Ленън, бивш директор на легендарното училище „Хароу“, е откровен:
„Много е важно да е ясно защо тези училища създадоха толкова много филиали в чужбина, а причината е, че искаха да печелят пари. А причината да искат да печелят пари е, за да плащат за стипендии за деца от Великобритания, чиито родители иначе не биха могли да си позволят таксите.“
Какви са рисковете при тези партньорства?
Разширяването носи със себе си риска от партньорства, които не отговарят на вековната репутация. Джак Майърс от комуникационната фирма Alder предупреждава, че възпитаниците могат да бъдат много чувствителни към „комерсиализирането“ на наследството на тяхното училище.
Според Ленън основният риск идва от отношенията с чуждестранни бизнес партньори. Той си спомня как преди две десетилетия колежът „Дълуич“ е имал трудности с тайландски инвеститори при опита си да създаде училище в Пукет.
„Трябва да се направи пълна надлежна проверка (due diligence) на бизнес партньора. Обикновено това не са хора, които просто се появяват от нищото. Често те са възпитаници на училището или са познати на управителите“, съветва той.
Не всяка сделка обаче е успешна, както показват следващите примери.
„Хароу“ в САЩ: Партньорство с противоречия
„Хароу“, сред чиито възпитаници е Уинстън Чърчил, е един от най-утвърдените играчи на международната сцена. След като открива първия си филиал в Банкок през 1998 г., сега училището стъпва и в САЩ. Кампусът в Лонг Айлънд, Ню Йорк, има лиценз да използва името и емблемата на „Хароу“, но е собственост и се управлява от индийската Amity Education Group.
Amity Group обаче има противоречива история. През 2005 г. индийският образователен регулатор отнема лиценза на бизнес училище на групата заради неодобрени курсове и завишени такси. През 2018 г. Amity се отделя от три институции в Делхи след съдебен иск заради самоубийство на студент. Говорител на „Хароу“ уверява, че се провежда „задълбочена надлежна проверка“ и всички партньорства подлежат на постоянен преглед.
„Уелингтън“ и сингапурският милиардер
През 2022 г. колежът „Уелингтън“ си партнира със сингапурския бизнесмен Питър Лим за откриването на три училища в Югоизточна Азия. Лим е милиардер, натрупал състояние като борсов брокер, но днес е по-известен като собственик на испанския футболен клуб „Валенсия“, където феновете остро критикуват управлението му. Партньорството бележи първото навлизане на Лим в образователния бизнес.
Провалената сделка на „Магдалън“ в Китай
Не всяка партньорска сделка върви по план. През 2021 г. Magdalen College School се договори с хонконгската имотна компания KWG Group Holdings за стартиране на училища в Китай. Скоро след това KWG е въвлечена в китайската имотна криза и изпада в невъзможност да обслужва дълговете си. През 2023 г. „Магдалън“ обявява, че прекратява сътрудничеството.
„Ръгби“ в Лагос: Подкрепа от милиардери със спорна репутация
„Ръгби Скул Лагос“ отваря врати в Нигерия, но го прави с финансовата подкрепа на Chagoury Group, конгломерат, основан от братята Гилбърт и Роналд Шагури – неизменна част от нигерийската политика и бизнес от десетилетия. През 2021 г. Гилбърт Шагури плаща 1.8 милиона долара за уреждане на обвинения, че е финансирал незаконно американски политически кандидати.
Нийл Хамптън, главен изпълнителен директор на Rugby School Global, защитава партньорството:
„Марка на повече от 450 години трябва да е абсолютно сигурна в хората, с които си партнира. Ясно е, че Chagoury Group разбират от бизнес, но също така разбират и мисията, която е свързана с образованието.“
Интересен факт е обаче, британското правителство активно насърчава тази експанзия на британските частни училища към нови чужди територии. Така битката за бъдещето на елитното образование се води не само в старинните класни стаи на Англия, а и в бляскавите нови кампуси по целия свят, където престижът има нова цена.
