НАТО е виновникът за провокирането на „специалната военна операция“, както Владимир Путин нарече инвазията си в Украйна. Вашингтон помогна на Киев да построи тайни лаборатории за биологични оръжия. Украйна е защитена от нацистите и светът подкрепя усилията на Москва да освободи страната от фашисткия режим.
Тези фалшиви истории и теории на конспирацията – предназначени да укрепят подкрепата за войната на Путин – трябва да се очакват в Русия и при прокремълските онлайн тролове.
Но докато заплахата от фалшивите новини е глобална, в България – страна в ЕС, подобна дезинформация продължава да се разпространява до голяма степен неконтролирано, пише „Политико“.
Постоянен поток от проруски възгледи залива българския дебат за войната. Посланията на Кремъл се разпространяват от политици, масови медии и експерти. В резултат на това инвазията разцепи общественото мнение, подклаждайки опасенията, че демократичните ценности са застрашени в най-бедната страна в ЕС.
„България е обект на системни дезинформационни кампании от години – и тези усилия сега се отплащат“, каза Горан Георгиев, анализатор от софийския Център за изследване на демокрацията. „Някои българи недвусмислено вярват в конспиративните теории и са загубили доверие в традиционните медии.“
Това е загриженост не само на борците за демокрация, но и за новото българско правителство, сформирано миналата година под ръководството на Кирил Петков, чиято кампания се фокусира върху прочистването на политиката и борбата с корупцията.
За западноевропейските очи примерите от каскадните конспиративни истории и проникването на пропутински възгледи са шокиращи. Малко след като Русия нахлу в Украйна в края на февруари, Петков трябваше да уволни собствения си министър на отбраната, който продължаваше да нарича незаконната инвазия „специална операция“, приемайки предпочитания от Путин евфемизъм.
Популярни общественици и медии в България разпространяват проруски истории. Да вземем случая със стоманодобивния завод Азовстал в Мариупол, където малка група украински войници устояха срещу руската обсада в продължение на седмици, докато накрая се предадоха.
Прокремълският руски таблоид „Комсомолская правда“ разпространи версия за събития, която представя украинските войски като нацисти. След това статията е преведена и препечатана в българския таблоид Труд , популярно издание, симпатизиращо на Москва. В него се твърди, че предалите се украински войници са с татуировки на свастики и цитати на Хитлер, а това се предлага като доказателство, че Путин има право да нахлуе в Украйна и съответно украинските военни са съставени от фашисти.
Татуировки със свастика
Самата история беше достатъчно лоша. Но статията привлече вниманието на българския журналист и телевизионен водещ Мартин Карбовски, който я сподели със своите 530 000 последователи във Фейсбук. В държава от 7 милиона души той е една от най-популярните личности в социалната платформа.
През април един от коалиционните правителствени партньори на Петков номинира Карбовски за пост в българския медиен регулатор за надзор на обществените оператори и медийния плурализъм. Кандидатурата на Карбовски предизвика възмущение сред журналистическата общност в България и след часове той я оттегли.
Карбовски заяви, че не иска да става държавен служител, приемайки работа от властимащите, които са му били врагове.
Според Божидар Божанов, български министър на електронното правителство, проблемът е трудно поправим. България е под руската пропаганда много преди началото на войната, допълва той.
„Кремъл използва фабрики за тролове, анонимни сайтове и местни медии, които контролира по един или друг начин“, сподерля Божанов. „Както е в други източноевропейски страни, ние не можем просто да затворим няколко контролирани от Русия медии и да разрешим проблема с дезинформацията.“
Многократните усилия на правителството да принуди Фейсбук и други компании за социални медии да предприемат повече стъпки за премахване на руската пропаганда от своите платформи също останаха глухи, заявява Божанов.
Полша и Унгария също се борят да се справят с проруската пропаганда. Но защо България е толкова уязвима? Отговорът е отчасти културен.
Историческите връзки между България и Русия са дълбоки. Много българи говорят руски и затова намират лесно достъп до кремълската версия на събитията. Преди нахлуването в Украйна мнозина гледаха на Москва като на съюзник.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Русия побеждава турците и слага край на османското владичество в България. Оттогава в България за Русия мисли като на освободител.
Свободата на медиите в страната е подкопана от години. България е на 91-во място в последния Индекс за свобода на печата на Репортери без граници, а предната година беше на 112-то място. Неправителствената организация все още описва състоянието на свободата на медиите в страната като „крехко и нестабилно“. Малкото останали независими издания се борят да оцелеят.
„Крехка и нестабилна“
Само 10 процента от българите смятат, че медиите в страната им са независими, но мнозина явно все още са готови да повярват на това, което четат.
„Един от големите проблеми в българското общество е липсата на критично мислене“, казва Велислава Попова, главен редактор на новинарския сайт Дневник. „Българите са по-склонни да се доверяват на фалшиви новини и манипулации, защото не могат различават дезинформацията.“
По време на пандемията привържениците на конспиративните теории сееха лъжи по света и намериха особено възприемчива публика в България, където процентът на колебание от ваксините беше висок.
„Възраждане“, крайна националистическа партия, се възползва от конспирациите за COVID-19 по време на изборите миналата есен и се трансформира от маргинален политически обект в парламентарно представена партия. Сега партията насочва вниманието си към войната.
Организира митинги за „мир“, на които се изказваха възгледи на Кремъл за войната и се развяваха руски знамена. Кадри от събитията на Възраждането бяха подхванати от руски медии и представени като доказателство за българската подкрепа за руската инвазия в Украйна.
Лидерът на Партията на Възраждането Костадин Костадинов има около 270 000 последователи във Фейсбук и доминира в политическия дебат в мрежата. Фейсбук все още е най-популярната социална медия в България, което е важно, тъй като според доклада за цифрови новини на Reuters Institute 2021 близо 70 процента от българите получават новините си от социалните медии.
През март стартира петиция, призоваваща за повече прозрачност относно начина, по който Фейсбук модерира съдържанието си.
„Забелязахме интересна тенденция – профили, в които не пишеха нищо лошо, бяха блокирани, а тези, които бяха агресивни и подкрепяха войната в Украйна, дори не можаха да бъдат премахнати“, разказва Мартин Осиковски, преподавател по история на медиите в Нов български университет, зад петицията.
Едно от възможните обяснения, според Осиковски, е, че руските тролове се насочват към конкретни профили, докладват ги многократно за предполагаемо нарушаване на правилата на социалните медии, а алгоритмите на Фейсбук автоматично ги блокират.
Фейсбук заяви, че се бори с пропагандата в консултации с властите в България.
„Ние предприемаме големи стъпки за борба с разпространението на дезинформация за нашите услуги в региона и продължаваме да се консултираме с външни експерти и публични администрации, включително в България“, каза говорител на компанията майка на Фейсбук – Мета.
„Премахваме съдържание, което нарушава нашите правила, и работим с трети страни за проверка на фактите в региона, за да развенчаем фалшивите твърдения. Когато оценят нещо като невярно, ние преместваме това съдържание по-ниско в емисията, така че по-малко хора да го видят. Ние също така даваме на хората повече информация, за да решат какво да четат, да се доверят и да споделят, като добавяме предупредителни етикети към съдържание, оценено като фалшиво.”
Но проблемът може да е твърде дълбок Според Осиковски, подизпълнителите на Фейсбук за модериране на съдържанието може да работят с „млади, неквалифицирани, неопитни служители, които всъщност не знаят много за медийната етика и вероятно сами ще бъдат повлияни от проруската пропаганда“. Дори когато публикациите, разпространяващи лъжите на Москва, се докладват на тези модератори, „те всъщност не ги виждат като проблематични“.
Има едно нещо, което може да промени всичко това: самата война. Въпреки изобилието от пропаганда, има признаци, че българското обществено мнение се е променило от началото на инвазията. Рейтингът на одобрението на Путин в България беше 32 процента през февруари, според анкета сред 1000 души. През април той падна до 25 процента.
„След като Русия започна да обстрелва украинските градове“, посочва Горан Георгиев, „хората инстинктивно започнаха да се съмняват в лъжите“.
