Защо едно приказно училище с духа на „Обществото на мъртвите поети“ затваря врати след век история?
Първото нещо, което неминуемо ще забележите, ако пристъпите в колежа „Рендкомб“ (Rendcomb College), е спиращата дъха обстановка. Представете си огромно, величествено имение, разположено сред красив парцел от 230 акра в живописния район Котсуолдс. Това е място, достойно да приеме милиардер или да послужи за декор на високобюджетна телевизионна продукция. За съжаление обаче, това, което вече изглежда невъзможно да се помещава там, е класическо пансионно училище, пише в свой анализ Файненшъл таймс.
В края на тази учебна година „Рендкомб“ ще затвори врати завинаги. Основан е през 1920 г. от идеалиста и наследник на тютюнево състояние Ноел Уилс, оцелял от Първата световна война . Причините са колкото прозаични, толкова и показателни за духа на времето: намаляващ брой ученици и непрекъснато нарастващи разходи.
Според Ричард Уилс, правнук на основателя и попечител на училището, моделът на пансионното образование в момента е изправен пред изключително сериозни предизвикателства. Когато от „Рендкомб“ са потърсили друго елитно учебно заведение за евентуално сливане, отговорът е бил стряскащ. Въпросното училище вече е получило 43 подобни запитвания. Предстои огромна консолидация в сектора.
Романтика, равенство и „аристокрация на ума“
Преживяването в традиционен английски пансион е дълбоко вкоренено в британската култура. От класиката „Училищните години на Том Браун“ (1857 г.), през бунтарския филм „Ако….“ (1968 г.), до съвременните хитови сериали като „Нощният мениджър“. И докато някои някогашни възпитаници (като Чарлз Спенсър, братът на принцеса Даяна, описващ своето старо училище като място „без любов“) няма да проронят сълза за тази институция, затварянето на „Рендкомб“ е истинска загуба за либералното образование.
„Рендкомб“ винаги се е гордеел с това, че е различен. Неговият създател Ноел Уилс е мечтал за пансиони, в които деца от различни социални прослойки ще общуват в условия на „абсолютно равенство“. Той е вярвал, че същинската благородност е „аристокрация на ума и характера“.
Училището е акцентирало върху индивидуалната грижа, изкуствата и спорта. Бивши възпитаници с носталгия оприличават училищния дух на този от филма „Обществото на мъртвите поети“. Тук учениците са гласували за това дали да имат повече домашни и дори дали да се строи нова сграда. В „Рендкомб“ не е имало награди, защото всеки ученик се е измервал единствено спрямо собствения си напредък. Не е имало и обслужващ персонал в столовата. Децата сами са изхвърляли боклука, за да се възпитат на труд и скромност. Училището е създавало млади хора, които са точната противоположност на арогантността.
Тревожната статистика и финансовият колапс
В продължение на години този красив егалитаризъм е вървял ръка за ръка с академичните успехи, изпращайки възпитаници в Оксфорд и Кеймбридж. Постепенно обаче резултатите започват да се сливат със средните за страната.
Статистиката е неумолима: броят на учениците в пансионите във Великобритания е спаднал с 4% само през миналата година. От началото на ковид пандемията делът на британските пансиони сред частните училища се е стопил от 14% на под 12%.
Финансовата тежест също е огромна. Поддръжката на вековни сгради и надпреварата за изграждане на модерни съоръжения (като театъра за 3,3 млн. паунда, построен от „Рендкомб“ между 2015 и 2017 г.) източват бюджетите.
Тази година таксата в училището достига 43 074 паунда за пълен пансион. За сравнение, в „Итън“ тя е 63 300 паунда.
Защитниците на частните училища с основание обвиняват и новите данъчни промени във Великобритания, Включително налагането на ДДС върху таксите от страна на лейбъристкото правителство. Това е коствало на „Рендкомб“ загубата на между 60 и 70 ученици (от общо 380). Фондацията на колежа разполага с 6,1 млн. паунда. Но тази сума се оказва недостатъчна да покрива годишния дефицит, достигнал 1 млн. паунда през 2024 г.
Синдромът на „неделния обяд“ и нежното родителство
Но проблемите са много по-дълбоки от тези данъци. Самата култура на родителството преживява тектонично изместване. Традицията, при която поколения наред посещават едно и също училище, е до голяма степен прекъсната.
Както споделя един бивш учител от „Рендкомб“:
„Защо бихте искали детето ви да отиде в пансион, когато можете да го виждате на неделния обяд? Станахме по-отговорни като родители.“
Модерните семейства възприемат т.нар. „нежно“ (позитивно) родителство, при което емоционалните нужди и желанията на децата са абсолютен приоритет.
Семейни терапевти, които сами са посещавали пансиони, изтъкват, че преминаването през трудностите на пубертета в институция може да бъде травмиращо, макар моделът да остава изключително полезен за по-големите ученици (над 16 години) като отлична подготовка за университета.
Търсенето на автентичност
Дълго време отливът на британски деца се компенсира от международни ученици. Но тук се появява парадокс. Когато местните деца намалеят, чуждестранните семейства започват да усещат средата като „по-малко автентична“. Те плащат за класическо английско преживяване, а не за интернат, пълен само с други чужденци.
В същото време елитни британски марки като „Хароу“ (Harrow) и „Уикъмб Аби“ (Wycombe Abbey) отварят десетки свои регионални филиали в Азия, давайки възможност на семействата да получат британско образование по-близо до дома.
Краят на една общност
Затварянето на институция като „Рендкомб“ не е просто край на един бизнес. То разтърсва цялата местна общност. Училището се е грижело за косенето на тревата в енорийската църква. А при лошо време ученици и персонал са почиствали и опесъчавали пътищата в селото и паркинга на местния лекарски кабинет.
Технологиите и глобализацията променят образователния сектор така, както Amazon промени търговските улици.
„Загубихме търговските улици заради Amazon. Би било наивно да мислим, че образователният сектор няма да понесе удар в някакво отношение“, посочва правнукът на основателя на пансиона.
