- Тихият океан е огромен, но в Канбера има все по-голямо разбиране, че при конфликт за Тайван, той ще има отражение и в Австралия.
- През 2017-18 г. разкритията за всепроникващите китайски усилия да корумпират австралийската политика предизвикаха обрат в общественото мнение сред австралийците. Дотогава Австралия отказва да избира между САЩ и Китай.
- Немислимо е Австралия да не участва, ако има война с Китай.
Япония е единственият най-важен съюзник на Америка, но Австралия в исторически план е нейният най-надежден. Австралия участва във всички големи войни на Америка след Първата световна война, пише в Блумбърг американският историк и изследовател на външната политика на САЩ Хал Брандс. Той посещава последователно евентуалните съюзници на САЩ, ако Китай нападне Тайван. Вече беше в Япония, в момента е в Австралия, предстоят анализи от Индия и Обединеното кралство. Интересното при Хал Брандс е, освен че е възпитаник на Станфорд и Йейл, той е женен за американка, чийто баща е роден в Тайван.
Перспективата за война в Тайванския проток оформя Австралия, Япония и САЩ в Тройна Антанта в западната част на Тихия океан – подобно на коалицията преди Първата световна война, която се опитваше да сдържи имперска Германия. Това сравнение е и успокояващо, и тревожно в същото време.
Преди по-малко от десетилетие Австралия беше образец на американските съюзници, които отказваха да избират между Вашингтон и Пекин. Как се променят времената! През 2017-18 г. разкритията за всепроникващите китайски усилия да корумпират австралийската политика предизвикаха обрат в общественото мнение.
През 2020 г. Китай наказа икономически Австралия, след като правителството на Канбера подкрепи международно разследване за произхода на Covid-19. Разширяващото се влияние на Пекин в южната част на Тихия океан породи опасения, че китайските флотилии заплашват морските пътища на Австралия.
Австралийски анализатори и официални лица са загрижени, че китайска инвазия в Тайван може катастрофално да компрометира сигурността на целия Индийско-Тихоокеански регион.
„Австралия не може да оцелее в регион, доминиран от Китай“, смята австралийски експерт по отбраната. “Ще бъде принудена да следва линията на Пекин или да понесе последствията.”
Майкъл Грийн от Центъра за изследвания на САЩ в Сидни отбелязва, че през последните години Австралия е накарала Вашингтон да работи по-бързо по въпроси, вариращи от ограничаване на влиянието на Huawei Technologies Co. до създаване на нова група за сигурност – AUKUS, и съживяване на по-старата – Quad.
Австралийското правителство наскоро подписа съвместна декларация с Япония, която много прилича на „съюз“. Двете страни обещаха да се консултират и да работят помежду си „по непредвидени обстоятелства, които могат да засегнат суверенитета им и интересите на регионалната сигурност“.
Това е забележителна историческа промяна. През 1942 г. Северна Австралия се страхува от японско нашествие. Днес японски войски се готвят да тренират там с австралийската армия. И Австралия, подобно на Япония, се стреми да засили способността си да защитава себе си и региона.
Американските бомбардировачи B-52, способни да носят ядрени бомби, скоро ще оперират от Северна Австралия като част от по-голямо разширяване на присъствието на САЩ там. По AUKUS — Споразумението за сигурност между Австралия, Обединеното кралство и САЩ, обявено миналата година — ще се произведат атакуващи подводници с ядрено задвижване и безпилотни подводни превозни средства.
Вероятно Австралия ще наеме една или повече американски атакуващи подводници, докато тези по AUKUS бъдат готови. Инвестициите в областта на кибервойните и разузнавателните способности се увеличават с нарастването на разходите за отбрана.
Трябва да се признае, че австралийската армия е малка, а разстоянията до Тайванския проток са големи. Австралийците не биха имали огромни количества огнева мощ, за да допринесат за битка в Тайван.
Но австралийците смятат, че техните военни ще имат критична роля. Австралия може да използва въздушна и морска сила, за да осигури критични линии на движение през Югоизточна Азия, Япония да държи Североизточна Азия, а САЩ да прекратят инвазията или блокадата на самия Тайван.
Американските въздушни сили и морски пехотинци в тайвански конфликт може би ще действат от австралийски бази. Вероятно произведените в САЩ австралийски F-35 могат да летят от американски бази в Западния Пасифик или австралийските сухопътни сили биха могли да помогнат на Тайван да отблъсне евентуално нахлуване (въпреки че самата география прави тези възможности трудни).
Разстоянието не е единствената дилема, пред която е изправена Австралия. Развитието на възможностите, предвидени в момента, особено за атакуващите подводници, ще изисква големи увеличения на разходите. Задълбочаването на сътрудничеството със съюзници и партньори предизвиква вечни опасения относно австралийския суверенитет. Австралия би пострадала икономически в конфликт с Пекин, тъй като 31% от нейната търговия е с Китай.
Въпреки това Австралия вероятно няма да остане встрани. Проучването на общественото мнение показва, че голяма част от населението подкрепя изпращането на сили за защита на Тайван, стига и САЩ да го направят. Лявоцентристкото правителство на министър-председателя Антъни Албанезе е по-сдържано, но един скорошен министър на отбраната сметна за „немислимо“ Австралия да не участва.
Допуска се, че война в Западния Пасифик ще включва коалиция „три плюс едно“ – Австралия, Япония и САЩ, помагащи за защитата на Тайван. Тези три държави все повече приличат на Тройното съглашение – между Франция, Русия и Великобритания – хлабава коалиция, ангажирана да спре автократичния съперник от тяхната епоха, Германия с имперските си амбиции.
И все пак Тройното съглашение не успя да предотврати Първата световна война, отчасти защото нямаше официален договор, обвързващ и трите членки. Това насърчи германските лидери да се надяват, че това съглашение може да се разпадне по време на криза. Има подобно предизвикателство и днес.
Австралия, Япония и САЩ имат политика на „стратегическа неяснота“ по отношение на Тайван. Те посочиха, че няма да позволят на Китай да превземе острова, но не поеха официални ангажименти за защитата му.
Отделни съюзи обвързват САЩ с Япония и САЩ с Австралия, но няма тристранен механизъм, който да гарантира, че атака срещу един ще се третира като атака срещу всички. Няма и единна командна структура, която би била необходима на трите сили, за да се бият заедно ефективно.
Има основателни причини за поддържане на стратегическа неяснота. Никой не иска да предизвика криза чрез промяна на статуквото в пролива. И все пак, както ни напомня Първата световна война, конфликтите са започнали и когато агресорите подценяват съпротивата, с която в крайна сметка ще се сблъскат.
Така че един от начините за засилване на възпирането е да се изясни възможно най-ясно, че Пекин ще се изправи пред мощна демократична коалиция, ако атакува Тайван.
