От десетилетия социолози и икономисти си задават един фундаментален въпрос:
Дали географията е съдба?
Ново, мащабно изследване на екипа на харвардския икономист Радж Чети дава категоричен, макар и нюансиран отговор.
Мястото, където едно дете израства, има силата да пренапише житейския му сценарий, но не по начина, по който досега се предполагаше.
Анализът, базиран на дългогодишни данни от правителствен експеримент за градско планиране (HOPE VI), разкрива една универсална истина за социалната мобилност, пише Уолстрийт джърнъл.
Експериментът: „Внос“ на възможности
През 90-те години в САЩ стартира амбициозна програма за трансформация на градската среда. Целта е проста, но радикална. Замяна на гетата и западналите високи жилищни комплекси, където е концентрирана бедността, с нови квартали със „смесени доходи“, в които се изграждат ниски постройки.
Идеята е бедните семейства да не бъдат просто преместени, а да заживеят в непосредствена близост до по-заможни домакинства, в среда, която насърчава взаимодействието.
Този подход тества хипотезата:
Можем ли да донесем възможността при хората, вместо да караме хората да се местят към възможността – т.е. в по-богати квартали?
Парадоксът на резултатите: Децата печелят, възрастните – не
Резултатите от проучването, публикувани от Чети и неговите съавтори, разкриват интересен икономически парадокс.
За възрастните, които са се преместили в тези нови, по-добри жилища, икономическият ефект е нулев. Те не са започнали да печелят повече пари, само защото живеят в по-хубава сграда.
За децата им обаче, ефектът е трансформиращ. Данните показват ясна корелация между промяната на средата и бъдещия успех:
16% по-високи доходи: Децата, израснали в тези смесени квартали, печелят значително повече като 30-годишни в сравнение с връстниците си, останали в старата среда.
Образователен скок: Те са със 17% по-склонни да завършат университет.
Социална стабилност: При момчетата вероятността да попаднат в затвора като възрастни намалява с 20%.
Силата на социалния капитал
Защо новите сгради не променят живота на родителите, но изстрелват децата нагоре?
Отговорът се крие в социалните връзки.
Данните сочат, че не самото жилище е решаващият фактор, а свързаността. Когато трансформацията на квартала е успешна и създава мостове между хората с различни възможности, децата получават достъп до това, което социолозите наричат „социален капитал“ – ролеви модели, стабилност, амбиция и мрежа от контакти.
Изследването прави важно уточнение.
Ако новите сгради са построени в район, който остава изолиран и силно ощетен откъм ресурси, ползите за децата изчезват. Тоест, архитектурата сама по себе си не е панацея. Тя е само инструмент за създаване на общност.
Доказателството „Брат и сестра“
Един от най-силните аргументи в проучването идва от сравнението между братя и сестри в едно и също семейство.
Учените установяват, че по-малките деца, които са прекарали по-голяма част от детството си в новата, смесена среда, се справят значително по-добре като възрастни от своите по-големи братя и сестри, които вече са били тийнейджъри при преместването.
Това на практика елиминира фактора „генетика“ или „семейна култура“ като основна причина за успеха. Времето, прекарано в благоприятна среда, е критичният фактор.
