Проруската пропаганда е заменена с антидемократична в медийната среда в България, пишат в своя доклад от Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София.
Заемането на открито проруски позиции пред масовата публика и най-вече буквалното използване на речника и опорките на Кремъл става някак неудобно. Директната руска пропаганда остава прерогатив на малцина радикализирани говорители и медии за вече затворени в балони радикални аудитории. А в навечерието на победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ масовата проруска пропаганда у нас съвсем притихва, за да се пренасочи към по-умерени консервативни и патриотични позиции, които на пръв поглед странят от „руското“, докато твърдят, че укрепват суверенитета на „българското“.
Казано иначе, ако до 24 февруари 2022 г. и веднага след инвазията руската пропаганда до голяма степен да бе успяла да засмуче локалните български националпопулизми, сега сме свидетели на обратен откат – националпопулистките дискурси трескаво се опитват да се еманципират от „Големия брат“ и от възможността да бъдат разпознати като негови проксита. Националпопулизмът в България се надига на местна почва – понякога дори с директни антируски послания, но почти винаги с проевропейски и евроатлантически заявки, по-меки (ала Радев напоследък) или подозрително свръхкатегорични (ала Пеевски).
Значимият спад на експлицитната руска пропаганда в България съвсем не означава автоматична дискурсивна победа на Запада или на демокрацията в България. Означава само, че руският пропаганден идиолект се е поизтъркал и маргинализирал – да говориш в България за „руския свят“, изглежда, вече веднага те вкарва в маргиналната и не особено престижна група на русофилите мечтатели. Да обиждаш някого на „бандеровец“ или „украински нацист“ също не е добре, защото те разпознават като „полезен идиот“ на военната антиукраинска агитация. Казано най-общо, специфичните клишета от руския пропаганден репертоар – неговите т. нар. ключови думи и фрази – са се износили от свръхупотреба: превърнали са се в стари етикети, които не будят страст. Съответно употребата им става непрестижна и спада.
Сайтовете и медиите, които бяха създадени за дисеминацията на този репертоар, обаче са тук – те дори се разрастват. Например машината от сайтове-гъби, макар да е спряла да разпространява експлицитна руска пропаганда, се е разраснала – нейните сайтове-гъби са вече не стотици, а стотици хиляди. Нещо повече, тя се е клонирала – създадени са били няколко нови машини, всяка с десетки хиляди сайтове-гъби.
Антидемократичната пропаганда в България продължава да черпи полуфабрикати, направени в Кремъл, но се опитва да избягва най-разпознаваемите лозунги и най-цветистите изрази. Тя не величае открито Русия, но продължава – в синхрон с руската пропаганда – да подкопава защитата на правата на гражданите, да блокира международния контрол върху институциите и да очерня прехода към зелена енергия.
„Антидемократичната пропаганда в България онлайн“