Държавите, които се плъзгат от демокрация към автокрация, обикновено следват сходни и предвидими модели. За да измери случващото се в Съединените щати, редакционният съвет на „Ню Йорк Таймс“ идентифицира 12 ключови показателя за демократична ерозия. Заключението е: САЩ показват различна степен, че губи демокрацията си по всеки един от тези 12 маркера.
Страната все още не е близо до пълна автокрация по модела на Русия или Китай. Опитът обаче показва, че щом една държава започне да прави стъпки встрани от демокрацията, този процес се ускорява. Тези 12 показателя служат като предупреждение за това колко много американците вече са загубили и колко още рискуват да загубят.
Дванадесетте показателя за демократична ерозия
1. Авторитарният лидер заглушава несъгласието и свободата на словото
Съвременните авторитарни завладявания на властта рядко започват с военен преврат. Вместо това, избран лидер използва правомощията на поста си, за да консолидира властта и да направи политическата опозиция трудна, ако не и невъзможна. Примери за това са Владимир Путин в Русия, Николас Мадуро във Венецуела и в по-малка степен Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Виктор Орбан в Унгария и Нарендра Моди в Индия.
През изминалата година американският президент Тръмп и неговите съюзници посегнаха на свободата на словото до степен, невиждана от федералното правителство може би от епохата на „Червената заплаха“ през 40-те и 50-те години. Администрацията му оказа натиск върху телевизионни станции да спрат излъчването на токшоуто на Джими Кимъл след критиките му към поддръжниците на Тръмп; отне визи на чуждестранни студенти заради възгледите им за войната в Газа; и нареди разследвания на либерални неправителствени организации. Тръмп толкова остро критикува хора, които не са съгласни с него, включително федерални съдии, че те стават мишени на тормоз от негови поддръжници.
Извод: Много форми на слово и несъгласие остават живи в САЩ. Американският президент обаче се опитва да ги притъпи с очевидната цел да накара американците да се страхуват да го критикуват.
2. Авторитарният лидер преследва политически опоненти
Освен ограничаването на словото, автократите използват огромната власт на правоприлагащите органи, за да разследват и затварят хора, изпаднали в немилост. Министерството на правосъдието на Тръмп се превърна в изпълнител на личните му интереси, насочвайки се към хора по правно съмнителни причини, докато създава култура на безнаказаност за съюзниците му.
Следвайки исканията на президента, назначените от него лица осигуриха повдигането на обвинения срещу критици като главния прокурор на Ню Йорк Летиша Джеймс и бившия директор на ФБР Джеймс Коми. Тръмп също използва изпълнителни заповеди, за да преследва предполагаеми врагове и систематично уволнява държавни служители, играли роля в по-ранни разследвания срещу него. Сенатор Лиза Мурковски, републиканка, признава:
„Всички се страхуваме… отмъщението е реално.“
Едновременно с това Тръмп защитава собствените си поддръжници от правни последици, включително чрез общото помилване на бунтовниците от 6 януари.
Извод: Истинските авторитаристи отиват много по-далеч, но Тръмп вече е насочил правно преследване срещу опонентите си по шокиращи начини.
3. Авторитарният лидер заобикаля законодателната власт
Когато една демокрация се плъзга към автокрация, лидерът неутрализира законодателната власт, превръщайки я в орган, който просто подпечатва решенията му. Конституцията на САЩ ясно посочва, че единствено Конгресът има властта над държавните финанси. Тръмп подкопава тази система.
Администрацията му е нарушила федералния закон поне шест пъти, като е задържала финансиране, разрешено от Конгреса. Той е изпразнил от съдържание или е разформировал разрешени от Конгреса агенции и наложи нови данъци (мита) без одобрението на Конгреса. Част от вината е и на републиканските лидери в Конгреса, които не успяват да се противопоставят на неговите опити за заграбване на власт.
Извод: Тръмп се противопостави на Конституцията, като потъпка властта на Конгреса над държавните финанси.
4. Авторитарният лидер използва армията за вътрешен контрол
Авторитаристите използват армията демонстративно, за да потискат несъгласието и да всяват страх. Тръмп разположи Националната гвардия в Лос Анджелис, за да потуши протести, въпреки уверенията на местните власти, че държат ситуацията под контрол. Той се опита да направи същото в Портланд и Чикаго, преди да бъде спрян от съдилищата. Той също започна да третира армията като продължение на себе си, уволнявайки високопоставени служители без основателна причина.
Извод: Използването на армията от Тръмп за вътрешен контрол е ограничено, но готовността му да го прави и заплахите му да разшири тази употреба чрез позоваване на Закона за въстанията са изключително обезпокоителни.
5. Авторитарният лидер се противопоставя на съдилищата
Потенциалните авторитаристи знаят, че съдилищата могат да им попречат, затова предприемат стъпки за тяхното отслабване. Тръмп нагло се е противопоставял на федерални съдии на няколко пъти. През март неговата администрация пренебрегна заповед на федерален съдия да обърне самолети, депортиращи мигранти. По-често администрацията заобикаля заповедите, вместо директно да не им се подчинява. Досега той не е пренебрегнал нито една заповед на Върховния съд и е обещал да не го прави.
Извод: Надежден знак е, че той не е пренебрегнал Върховния съд, но нежеланието на съда да го ограничи изглежда го е насърчило да заобикаля заповедите на по-ниските инстанции.
6. Авторитарният лидер обявява извънредни положения под фалшив претекст
Авторитаристите често ограничават демокрацията, като обявяват извънредно положение и твърдят, че заплахата изисква необичайни правомощия. Тръмп достигна ново ниво, използвайки изфабрикувани извънредни положения, за да заобиколи Конгреса и да наложи мита, да дерегулира енергийната индустрия и да засили прилагането на имиграционните закони. Смущаващо е твърдението му, че венецуелска банда е нахлула в САЩ, за да оправдае убийството на чуждестранни цивилни в международни води.
Извод: Готовността на Тръмп да убива хора без надлежен съдебен процес представлява една от най-крайните му злоупотреби с власт.
7. Авторитарният лидер очерня маргинализирани групи
Авторитаристите унижават малцинствени групи, превръщайки ги в заплаха, която оправдава натрупването на власт. Имигрантите са начело в списъка на Тръмп. Той ги обвини за унищожаването на общности, а администрацията му се опита да ги дехуманизира. Той очерни транссексуалните американци, уволни жени и цветнокожи от ръководни постове и прекрати програми за насърчаване на разнообразието. В същото време той намекна, че белите хора и християните са жертви.
Извод: Тръмп заимства от наръчника на автократите, като предполага, че някои граждани са легитимни, а други са второкласни.
8. Авторитарният лидер контролира информацията и медиите
Демокрациите ценят точната информация. Авторитаристите се стремят да потискат неудобните истини. Тръмп се опитва да манипулира правителствената информация по няколко начина: уволни ръководителя на Бюрото по трудова статистика след разочароващи данни; спря федералните усилия за събиране на данни за климатичните промени. Той също предприе стъпки за контрол на медиите, уреждайки продажбата на TikTok на свои съюзници и изтръгвайки милионни плащания от медийни гиганти като ABC, Paramount, YouTube и Meta.
Извод: Вместо независима преса, Тръмп очевидно се надява да създаде медийна екосистема, готова да промотира неговите интереси.
9. Авторитарният лидер се опитва да превземе университетите
Авторитаристите знаят, че университетите са развъдници на независима мисъл и често ги превръщат в обект на репресии. Една от знаковите политики на втория мандат на Тръмп е атаката му срещу висшето образование. Той оряза милиони долари от финансиране за научни изследвания, опита се да диктува политики за наемане и прием, и принуди президента на Университета на Вирджиния да подаде оставка.
Извод: Тъй като федералното правителство финансира много академични изследвания, то има значителна власт над университетите. Наскоро няколко университета показаха готовност да се съпротивляват на натиска.
10. Авторитарният лидер създава култ към личността
Американската традиция отхвърля агиографията за живи президенти. Сега обаче огромни знамена с лицето на Тръмп висят от правителствени сгради. Той публикува мемета, в които носи корона, и проведе пищен военен парад на рождения си ден. Министерството на финансите дори планира да постави лицето му на физическа монета.
Извод: Култът към личността на Тръмп е в унисон с твърденията му, че „само аз мога да го оправя“. Той се стреми да се отъждестви с федералното правителство, сякаш то не съществува без него.
11. Авторитарният лидер използва властта за лична изгода
Авторитаристите превръщат правителството в машина за обогатяване. Тръмп открито използва президентството, за да увеличи печалбите си – от безобразното таксуване на Сикрет сървис за престой в хотелите му с по 1200 долара на вечер до безсрамно алчното искане на 40 милиона долара, платени от Amazon за правата на документален филм за Мелания Тръмп или пък това правителството да му заплати 230 милиона долара, защото е бил разследван. Децата му също печелят от позицията на баща си. Приходите на „Trump Organization“ са нараснали до 864 милиона долара през първите шест месеца на тази година, в сравнение с 51 милиона долара година по-рано, според анализ на Ройтерс.
Извод: Културата на корупция на Тръмп може би прилича на поведението на чуждестранни автократи по-тясно от всяка друга категория в този списък.
12. Авторитарният лидер манипулира закона, за да остане на власт
Авторитаристите променят изборните правила, за да помогнат на своята партия. Най-големият опит на Тръмп да следва този наръчник се провали, когато не успя да отмени изборната си загуба от Джо Байдън през 2020 г. Но това усилие показа готовността му да наруши закона.
През втория си мандат той показва обезпокоителни признаци за използване на властта си, за да заздрави контрола на Републиканската партия. Той е оказал натиск за манипулиране на избирателните райони и се е опитал да се намеси в начина, по който щатите провеждат изборите си. Тръмп не е предприел конкретни стъпки, за да остане на власт за трети мандат, но редува подхвърлянето на идеята с намеци, че разбира, че трябва да напусне поста през 2029 г.
Извод: Дори и да се откаже от схема да служи повече от два мандата, опитите на Тръмп да наклони изборното поле в полза на републиканците са антидемократични.
Америка на кръстопът
Най-ясният знак, че една демокрация е умряла, е, когато един лидер и неговата партия направят невъзможно опонентите им да спечелят избори. Съединените щати днес не са автокрация. Те все още имат предимно свободна преса и независима съдебна система. Но страната е тръгнала по антидемократичен път и много американци, включително хора на властови позиции, остават твърде самодоволни относно заплахата.
Тези 12 показателя, предложени от Ню Йорк Таймс, предоставят начин да се разбере и измери колко по-далеч ще стигне Тръмп през следващите месеци и години.
