- Шок и хаос в американската външна политика във втория мандат на Тръмп като президент – не се знае кой взема решенията и какви са указанията
- Американски дипломати са намалили дори участията си в културни мероприятия
- Южноафриканският посланик беше обявен за „персона нон грата“, след като критикува администрацията на Тръмп
- Някои традиционни съюзници на САЩ дори обмислят преразглеждане на позицията си относно споделянето на разузнавателна информация с Вашингтон.
Преди президентът Доналд Тръмп да встъпи в длъжност за втори път, европейските официални лица смятаха, че са го разбрали. Според тях той бил прагматичен и мотивиран от добри сделки. Някои се хвалеха, че знаят как да работят с него въз основа на взаимодействията си с самопровъзгласилия се майстор на сделките през първия му мандат.
Но те бяха изправени пред неприятна изненада. Тръмп през 2025 г. не е същият като през 2017 г. Както при много аспекти от управлението му досега, подходът към дипломацията през втория му мандат отбелязва значителна промяна спрямо миналото. Един арабски дипломат във Вашингтон заяви, че вече е по-лесно да се работи с руснаците, отколкото с новата администрация на САЩ.
Тръмп изуми световните лидери със скоростта и мащаба на своите промени във външната политика след встъпването си в длъжност.
„Винаги съм имал делови – строго делови – но същевременно прагматични и базирани на доверие отношения с настоящия президент на САЩ“, доволен е обаче Владимир Путин.
Белият дом е иззел контрола върху глобалните дела от професионалните дипломати и е засилил политиките си по въпроси като Русия, климатичните промени, външната помощ и глобалната търговия, което е разтревожило служителите на Държавния департамент, които трябва да изпълняват външната политика ежедневно.
Обяснението е, че няма хаос, а светът се адаптира към външната политика „Америка на първо място“.
Този шок се разпространява към Европа, Близкия изток и Африка, които поддържаха глобалните съюзи на САЩ в продължение на поколения и подкрепяха редовно базирания на правила световен ред.
„Това е обезпокоително и непрофесионално“, каза Камий Гран, сътрудник в Европейския съвет за външни отношения и бивш високопоставен служител в НАТО. „Промяната беше рязка, брутална и с голям мащаб. Държавните служители са ужасени и неспособни да изразяват американските политики, защото нямат достъп до големите шефове.“
Един дипломат в ключова европейска столица заявява пред Блумбърг, че не може да обсъжда политики с Вашингтон след преизбирането на Тръмп, защото американският му колега няма указания, а неговият шеф напуснал точно когато Тръмп поел властта.
Друг арабски дипломат обяснява, че всичко вече се управлява директно от Вашингтон и другите институционални канали са безполезни, като някои американски служители очевидно са оставени извън процеса.
Няколко дипломати споделиха, че никой не знае кой взема решения от американска страна.
В ключова страна от Близкия изток персоналът на американското посолство бил описан като напълно отсъстващ, оставяйки колегите си без брифинги след свалянето на Башар Асад в Сирия.
Докато САЩ се оттеглят, други държави запълват празнотата. Турция, ключов съюзник в НАТО, сега Нидерландия организира срещи на държави със сходни виждания за координация по въпроси като разузнаване и препоръки за пътувания – роли, които преди изпълняваше Вашингтон.
Трудно е, според високопоставен европейски дипломат, да се намерят подходящи партньори във всички области – отчасти защото много висши позиции все още трябва да бъдат запълнени. А тези, които остават, се притесняват за работата си заради мерките за намаляване на разходите от страна на Департамента за ефективност на управлението под ръководството на Илон Мъск.
Персоналът на посолството във Вашингтон на една държава от Групата на седемте (включително посланикът) споделя, че през последните седмици е оставен в неведение поради затваряне на обичайните канали за комуникация – докато служителите от Държавния департамент се подготвят за съкращения.
Твърда сила
Някои служители на Държавния департамент са притеснени, че техните отдели може да бъдат обединени с други, докато други се опасяват, че цели бюра могат да бъдат закрити, защото са върху области – като климат, човешки права и бежанци – които не съответстват на подхода „Америка на първо място“ на Тръмп.
Един европейски служител заявява, че комуникацията с американските им колеги по въпросите на климатичната дипломация напълно е прекъснала.
В Африка ходът на администрацията на Тръмп да замрази цялата чуждестранна помощ и след това да намали с 83% договорите, администрирани от Американската агенция за международно развитие (USAID), означава, че Вашингтон ефективно е прекъснал отношенията със стотици партньори на място, някои от които са работили със САЩ в продължение на десетилетия.
Южноафриканският посланик Ебрахим Расул беше обявен за „персона нон грата“, след като критикува администрацията на Тръмп. Расул също се оплака, че няма с кого да комуникира в отдела за Африка на Държавния департамент.
Американски дипломатически представители в няколко европейски града заявяват, че са намалили участието си в културни събития и домакинството им – дългогодишен инструмент на меката сила за култивиране на влияние.
Също така има по-широк срив в доверието – на дългогодишната конфиденциалност между външните министри вече не може да разчита в рамките на Г-7, особено по чувствителни въпроси като Газа и Израел.
Някои традиционни съюзници дори обмислят преразглеждане на позицията си относно споделянето на разузнавателна информация с Вашингтон.
Трудностите при поддържането на каквато и да е форма на стабилна външна политика на САЩ излязоха в публичното пространство, след като държавният секретар Марко Рубио отмени срещата си с ръководителя на външната политика на ЕС Кая Калас в последния момент поради „проблеми с графика“, когато тя вече беше във Вашингтон и публично беше обявила срещата.
„Това е пълна импровизация“, заявява Гранд, бивш служител на НАТО. „Всичко зависи от настроенията на президента.“
