Европейският съюз никога не е имал бутон за самоунищожение. Но понякога не е необходим такъв. Достатъчно е много неща да вървят в грешна посока едновременно. Именно това мрачно послание стои в центъра на аналитичния материал на Бен Силс, репортер в Блумбърг, публикуван в края на февруари 2026 г..
Анализът на Силс е написан от позицията на западен наблюдател с конкретна геополитическа оптика. Трябва да се чете критично и аналитично. Твърде мрачен е и от позицията на Америка, но фактите, които той подрежда, са трудни за пренебрегване.
Почти 70 години след като основателите на блока поемат курс към „все по-тесен съюз“, ключови държави членки все още не са готови да се ангажират с тази идея докрай. ЕС куца напред. Не е подготвен за нова епоха на глобален конфликт. Изложен е на риска да потвърди предупреждението на Еманюел Макрон от 2024 г.. Ако не промени курсът, всичко може да се разпадне.
Полша като огледало на Европа
Пет дни преди президентските избори в Полша през 2025 година министърът на вътрешната сигурност на САЩ Кристи Ноем кацна в близост до полско-украинската граница.
Посланието беше недвусмислено.
Ако Полша избере националистическия кандидат Карол Навроцки, Доналд Тръмп ще гарантира сигурността на страната. Ще запази американски войски на нейна земя и ще снабди армията й с американско оръжие.
Ако пък победи либералният фаворит Рафал Тшасковски – границите ще останат незащитени.
Поляците направиха точно това, което поиска пратеникът на Тръмп. Резултатът беше шок за европейското общество.
Полша не е случайна сцена за тази игра. Страната е епицентърът на военните престъпления, дали тласъка на следвоенния европейски проект. Също така е и критична опора на разширяването на Изток след края на Студената война.
Със силна армия, динамична икономика и дългогодишен фокус върху руската заплаха, Полша е сред най-добре подготвените членки на ЕС. Именно затова е и най-привлекателната цел.
Първи сценарий: Тръмп смъртоносно разцепва ЕС
Съединените щати гарантират европейската сигурност по-дълго, отколкото изобщо съществува ЕС. Под американския чадър европейските лидери и гласоподаватели нямаха нужда да избират – между Русия и Запада, между Гренландия и Украйна, между Вашингтон и Брюксел. Сега трябва.
Речта на Ноем в Полша всъщност създаде прецедент за далеч по-важните парламентарни избори там, предвидени за ноември 2027 г.
Тръмп вече е обещал на Навроцки увеличаване на броя американски войски в страната. Дори докато търси начин да намали цялостния си военен ангажимент към Европа. Това е морков, който може да се размахва отново и отново.
Странната криза около Гренландия в началото на тази година показа различен начин, по който Тръмп може да разиграе картата на сигурността.
Когато европейски членки на НАТО изпратиха малки контингенти войски там, няколко страни – включително Румъния и Полша – не бяха представени.
„Полша се интересува от това, което е важно за нашата обща сигурност“, каза министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш на 19 януари — „сътрудничеството на съюзниците, ръководено от Съединените щати.“
В Мюнхен държавният секретар Марко Рубио призова европейците да спрат да бъдат слаби, заявявайки, че „алиансът трябва да се промени“.
От Мюнхен той отлетя директно за Будапеща, за да подкрепи затруднената кампания на Виктор Орбан преди изборите през април.
Дни по-късно Орбан отвърна като блокира заем от 90 милиарда евро помощ за Украйна, вече одобрен от ЕС.
Томас Гомар, директор на Френския институт за международни отношения, твърди, че войната в Украйна е дестабилизирала фундаментално ЕС и е изострила дългогодишните разногласия между членките по икономически въпроси.
Разпадането на ЕС, смята той, е риск, на който инвеститорите трябва да започнат да обръщат сериозно внимание.
По-оптимистичен е Антонио Барозо, старши геоикономически анализатор, който твърди, че многогодишните институционални структури в Европа почти сигурно ще надживеят мандата на Тръмп. Но дори той идентифицира руска агресия срещу Прибалтика като крайния тест:
„Това би принудило блока да докаже, че може да действа съгласувано под екзистенциален натиск.“
Изводът е жесток в своята простота.
Ако Тръмп принуди страните от ЕС да избират между Вашингтон и Брюксел, блокът ще се бори да удържи всичките 27 членки в редиците си. Путин ще наблюдава с изострено внимание.
Втори сценарий: Разядени от евроскептиците
Макрон е прекарал цялата си политическа кариера в борба с евроскептичните опоненти. Когато напусне поста догодина, „Националният сбор“ на Марин Льо Пен е в силна позиция да спечели президентството след поредица от близки провали.
Тъй като Италия, Полша и Испания предстои да проведат избори до 2027 г., Франция може да стане катализатор на дълбок политически обрат в Европа.
Евроскептичните партии вероятно ще запазят властта в Италия, ще се върнат на власт в Полша или ще оформят следващото правителство в Испания.
„Националният сбор“ вече не обещава официално изтегляне на Франция от ЕС. Такъв ход вероятно би предизвикал незабавното разпадане на блока. Вместо това сигнализира за нещо по-коварно. Изразява желание да се разградят ключови постижения на европейския проект: отворените граници, свободната търговия, единният пазар.
По-протекционистично и антиимигрантско френско правителство би могло да застраши Шенген. Също така да наложи мита или да субсидира национални компании срещу китайски и германски конкуренти.
Причината, поради която служителите в Брюксел са толкова чувствителни, е проста.
ЕС е крехък.
Откакто нидерландски и френски избиратели отхвърлиха конституционния договор през 2005 г., редица поколения лидери избягват всякаква промяна в договорите. Те са изплашени от провал, способен да сложи край на кариери и да навреди на Съюза.
Антиевропейските партии не е задължително да поемат пълен контрол, за да нанесат сериозни щети. Това предупреждават Селия Белен и Павел Зерка от Европейския съвет по международни отношения. Само като влязат в правителствата, те могат да разяждат институциите отвътре. А също и да саботират всеки съгласуван отговор на ЕС към Тръмп. Достатъчно настоящи европейски лидери вече са изградили кариерите си, обвинявайки ЕС за проблемите на страните си. Такива са Джорджа Мелони в Италия, Орбан в Унгария, Навроцки в Полша, Роберт Фицо в Словакия.
През януари Стив Банън предсказа, че победа на „Национален сбор“ ще нанесе смъртен удар на ЕС. Белен и Зерка не отричат тази възможност:
„Немалко вероятен и нетвърде далечен сценарий“.
Трети сценарий: Бавното избледняване в нерелевантност
Най-малко драматичният – но навярно най-европейският – край не би дошъл като внезапен колапс, а като постепенно угасване.
Структурите на блока ще оцелеят формално. Знамената ще се веят. Комисарите ще заседават. Но ЕС бавно би загубил способността си да оформя реално политиката на своите членки. И изобщо да има тежест пред глобалните съперници.
Това е може би най-трудният сценарий за осмисляне. Защото не предлага ясна точка на пречупване. Няма ден Х. Няма драматично събитие. Няма исторически снимки на разпадане. Има само инерция, умора и постепенна загуба на смисъл. Рискът, пред който Европа може би вече е изправена, без да го е нарекла с истинското му име.
…
Не обичам мръчни сценарии. Още повече мрачни сценарии за бъдещето на Европейския съюз. Вярвам, че Европейският съюз ще продължи да съществува и ще става все по-силен. Но все пак, за да се случи това, трябва да четем и мрачни сценарии за бъдещето му. Още повече американски. И още повече – повлияни от мисленето и политиките на Тръмп.
Вярвам, че тези мрачни сценарии за разпад на Европейския съюз няма да се случат, но ги изчетох внимателно и с уважение към позицията. Това е като лоша превантивна диагноза от лекар. Добре е да се вслушаш в мрачните думи. Не само, за да оцелееш. Но и да победиш тази опасност и да излезеш по-силен след като си се справил с кризата.
Важно е да избегнем тези опасности, а още повече да внимаваме за кого гласуваме в България, за да не се окаже слуга и на Тръмп, и на Путин и да улесним плановете за разпад на ЕС.
