Някога идеята за робот с престилка и тенджери беше чиста научна фантастика. Днес тя е реалност, пише италианското списани Ди ке чибо 6.
В ерата на изкуствения интелект дори най-древното човешко занимание – приготвянето на храна – претърпява епохална трансформация. Кухнята, която векове наред е пазила ритуалите, импровизацията и тайните на бабите, сега се сблъсква с машини, програмирани да приготвят по-точно, по-бързо и по-евтино от всеки човек.
Флипи и Сали – новите готови
В големите ресторантски кухни роботите вече работят на смени.
Flippy е роботизиран асистент, който прави хамбургери с хирургическа прецизност, без да се умори, без да се разсейване.
Sally сглобява персонализирани салати за клиенти – грам по грам, съставка по съставка.
Оборудвани със сензори, камери и усъвършенстван софтуер, тези машини измерват всяка съставка. Следят времето за готвене. Гарантират безопасност на храната на ниво, което е трудно да постижимо за уморен готвач след дванадесет часа смяна.
За индустриалните вериги изкуственият интелект има икономическа логика: по-малко грешки, по-малко отпадъци, по-ниски разходи.
Диетата, която знае всичко за теб
Но изкуственият интелект не спира само при правенето на хамбургери.
Чрез анализ на лични данни – пол, възраст, тегло, алергии, ниво на физическа активност, дори генетична информация – алгоритмите вече изграждат напълно персонализирани хранителни планове. Не общи диети от списание, а програми, създадени за точно вашето тяло и точно вашия начин на живот.
Това е революция, насочена към стандартните диети, които толкова често се провалят, защото игнорират индивидуалните различия.
Изкуственият интелект обещава хранене, което отговаря на персоналните физически показатели, психичното здраве и цялостното благополучие.
Въпросът обаче остава: когато храната стане изцяло въз основата на алгоритмите, губи ли тя спонтанността си?
De gustibus… и алгоритъм
„De gustibus non est disputandum“ („За вкусовете не се спори“).
Това са казвали древните римляни.
Днес обаче изкуственият интелект спори точно по този въпрос. Чрез данни от онлайн профили, навици за покупка и хиляди отзиви в сайтове за храна, алгоритмите не само научават какво обичаме, но и предсказват какво ще искаме да ядем утре.
Системата с изкуствен интелект може да предложи рецепта точно въз основа на онова, което стои в хладилника в момента.
Звучи практично.
Но ако всичко е предварително определено, губим ли магическото измерение на готвенето? Способността изведнъж да сбъркаме и да открием нещо ново?
Бабините тайни срещу кода
Това, което винаги е отличавало истинския добър готвач – домашен или професионален – е способността да импровизира.
Да усети, да промени, да експериментира.
Роботът действа по алгоритъм, базиран на стандартизирана информация. Учи се – да.
Но може ли човешката креативност, интуиция и страст наистина да бъдат кодирани и преработени в машина с готварска шапка?
Храната не е само вкус и хранителна стойност. Тя е емоция, спомен, идентичност. Всяко традиционно ястие разказва история за общността, за земята, за хората.
Изкуственият интелект може да увеличи броя на рецептите от база данни, но му липсва символична и културна дълбочина, която прави едно ястие повече от сбор от компоненти.
Балансът е на масата
Технологията може да направи готвенето по-лесно и по-прецизно. Може да използва хранителните отпадъци, да подобри безопасността, да помогне в борбата с недоохранването. Това са реални и важни приноси. Но рискът от другата страна е реален: да включим храната в чисто механичен процес, лишен от спонтанност и топлина.
Решението вероятно не е или-или.
Изкуственият интелект може да насочва, подпомага и оптимизира. Но последната дума, креативността и смисълът на трапезата остават човешки.
Може би готвачите, майките и бабите не трябва да се страхувате от роботите в кухнята, пише италианската медия. Те просто ще трябва да ги научат на онова, което никой алгоритъм не може да измисли сам.
…
На мен лично много ми харесва тази идея – изкуственият интелект да ми готви, да ми поръчва храна, да ми прави персонална диета, да знае какво ще ми се яде утре. Моята задача да бъде само да му посочвам само какъв е днешният ми каприз и каква кухня искам да опитам. Нямам търпение това да стана наше ежедневие, а когато ни се готви (и който желае) – да го прави за удоволствие.
