- Бъдещето ще принадлежи на хибридните длъжности, където един човек, подкрепен от AI инструменти, ще върши работата на цял екип.
Гиг икономиката, позната досега най-вече със своите куриери, фрийлансъри и шофьори, вече има ново лице – интелектуалният труд за изкуствения интелект. Все повече високообразовани специалисти – адвокати, лекари, инженери и финансисти – работят на проектен принцип, за да обучават AI модели. Част от тях дори печелят по 1000 долара на час, пише Блумбърг.
Но реален ли е този бум и кой действително печели от него?
Нов тип „бели якички“ на свободна практика
През последните две години в САЩ се появи нов пазар – гиг икономика за професионалисти, наричани AI trainers или „обучители на изкуствен интелект“.
Технологични стартъпи като Mercor, Surge AI и Turing наемат хиляди специалисти с опит в различни области, за да помагат при създаването и усъвършенстването на AI системи за клиенти като OpenAI, Anthropic и Google.
Работата често е конфиденциална и включва писане на ръководства и оценъчни рубрики, с които се сравняват моделите. Това е нещо като създаване на изпит за „мислеща машина“.
22-годишният основател на Mercor, Брендън Фуди, твърди, че вече над 30 000 души по света работят за неговата компания почасово. Според него AI моделите ще се развиват с човешка помощ още години, което означава, че търсенето на такива експерти ще остане.
Когато AI наема хора, за да стане по-умен
Първоначално големите езикови модели се обучаваха с помощта на евтини етикетиращи задачи, възлагани на аутсорсинг компании в държави като Кения и Филипините. Днес обаче технологичните гиганти искат не просто работници, а експерти в своята област.
Компанията Scale AI, в която Meta придоби 49% дял за 14,3 милиарда долара, вече набира специалисти с магистърски и докторски степени.
Surge AI пък предлага почасови ставки до 1000 долара за хора с предприемачески опит или академичен престиж.
Това е новата „вълна“ на професионалната гиг икономика – интелектуален труд на високо заплащане, но с несигурен хоризонт.
Идеалният сценарий: автоматизацията в автомобилостроенето от началото на XX век
В един идеален свят AI би предизвикал нещо подобно на автоматизацията в автомобилостроенето в началото на XX век. Тогава верижният ефект от повечето автомобили доведе до бум в други части на икономиката, като транспорта и търговията на дребно, дори когато квалифицираните занаятчии бяха заменени.
Илюзията за нови работни места
Нобеловият лауреат Дарон Аджемоглу обаче подчертава в книгата си „Власт и прогрес“, че настоящите тенденции в AI са насочени по-силно към съкращаване на разходи, а не към такъв широк икономически ефект. Ползите за производителността от AI инструменти като ботовете за обслужване на клиенти остават незначителни, което прави новите работни места по-малко вероятни.
Бъдещето на „AI обучителите“ е несигурно.
Подобно на нископлатените етикетиращи работници от миналото, които бяха изместени от автоматизацията, и експертният труд вероятно ще бъде заменен в даден момент, когато моделите започнат да се самообучават по-ефективно.
Един от специалистите, работещи за Mercor, споделя, че очаква тази златна ера да продължи „две, най-много пет години“.
Между възможността и машината
Днес около 100 000 души по света обучават изкуствен интелект. Това е нова, хибридна група между фрийлансъри, изследователи и инженери. Но ще може ли тази форма на заетост да замести десетките милиони традиционни работни места, които автоматизацията ще засегне?
Вероятно не.
Както предвижда изпълнителният директор на Zapier:
Бъдещето ще принадлежи на хибридните длъжности, където един човек, подкрепен от AI инструменти, ще върши работата на цял екип.
Епохата на „гиг работниците за AI“ може да е само кратък миг в прехода към нова структура на пазара на труда. Такава, в която границата между човек и алгоритъм става все по-размита.
